Не зная аз дали извивките на Рона
изящни като твоята къдрица
достойни са за кралската корона?
Ала величествена, достолепна,
като на древна Тракия на трона
поезията ти седи като Царица!
И със спонтанно бликнала в сърцето нежност
събудена с любовния ти стих
откривам в редовете ти безбрежност.
Като на опера от Верди
в залата притихвам
омиротворен и тих.
© Ангел Милев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
