Nov 24, 2007, 11:26 PM

Като на филм

  Poetry » Love
1.2K 0 1
Копие, забито в плътта,
играе роля в "Смъртта на моята душа".
Банално звучат слова,
пречупени през счупени стъкла.

Връщам лентата назад и
преминавам през същия ад
да видя кръвта по стъклото,
разделящо моето и твоето легло.

Въглени парят небето:
- Защо тъй свирепо гориш ми сърцето?
Изкуствени сълзи чернят душата:
- Дали изгубвам се в тъга
или огледало огледално ме видя
в тъмнината?

Скръб проговаря зад закрити завеси.
Кънти с ярост и нервност кипи:
- Излишно е да казвам кога ме боли в сърцето ми.

Сърцето тъжно проплака.
Не скрива кървави сълзи:
- Но теб те няма...
Няма те, за да надзърнеш в моите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...