Nov 24, 2007, 11:26 PM

Като на филм

  Poetry » Love
1.2K 0 1
Копие, забито в плътта,
играе роля в "Смъртта на моята душа".
Банално звучат слова,
пречупени през счупени стъкла.

Връщам лентата назад и
преминавам през същия ад
да видя кръвта по стъклото,
разделящо моето и твоето легло.

Въглени парят небето:
- Защо тъй свирепо гориш ми сърцето?
Изкуствени сълзи чернят душата:
- Дали изгубвам се в тъга
или огледало огледално ме видя
в тъмнината?

Скръб проговаря зад закрити завеси.
Кънти с ярост и нервност кипи:
- Излишно е да казвам кога ме боли в сърцето ми.

Сърцето тъжно проплака.
Не скрива кървави сълзи:
- Но теб те няма...
Няма те, за да надзърнеш в моите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...