Копие, забито в плътта,
играе роля в "Смъртта на моята душа".
Банално звучат слова,
пречупени през счупени стъкла.

Връщам лентата назад и
преминавам през същия ад
да видя кръвта по стъклото,
разделящо моето и твоето легло.

Въглени парят небето:
- Защо тъй свирепо гориш ми сърцето?
Изкуствени сълзи чернят душата:
- Дали изгубвам се в тъга
или огледало огледално ме видя
в тъмнината?

Скръб проговаря зад закрити завеси.
Кънти с ярост и нервност кипи:
- Излишно е да казвам кога ме боли в сърцето ми.

Сърцето тъжно проплака.
Не скрива кървави сълзи:
- Но теб те няма...
Няма те, за да надзърнеш в моите очи...