Nov 24, 2007, 11:26 PM

Като на филм

  Poetry » Love
1.2K 0 1
Копие, забито в плътта,
играе роля в "Смъртта на моята душа".
Банално звучат слова,
пречупени през счупени стъкла.

Връщам лентата назад и
преминавам през същия ад
да видя кръвта по стъклото,
разделящо моето и твоето легло.

Въглени парят небето:
- Защо тъй свирепо гориш ми сърцето?
Изкуствени сълзи чернят душата:
- Дали изгубвам се в тъга
или огледало огледално ме видя
в тъмнината?

Скръб проговаря зад закрити завеси.
Кънти с ярост и нервност кипи:
- Излишно е да казвам кога ме боли в сърцето ми.

Сърцето тъжно проплака.
Не скрива кървави сълзи:
- Но теб те няма...
Няма те, за да надзърнеш в моите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...