Като на кино
Докато гледаме телевизия,
някъде в Танзания ,
убиват носорог.
Махайки с ръка,
ще кажем:
- Тъй е речено от Бог!
Докато пием кафе с цигара,
на някаква стара гара,
ракета взривява влак.
Войници тичат по полето,
а картечницата трака
с грак.
Умират хора като в филм,
но не стават после те,
своя път поели към
синьото небе.
Хора, бледи сенки,
като в сериал, се
лутат на малкия екран.
Войната е далече,
някъде ей там..
А ние си живеем
в подредения си свят.
Бедният, по - беден,
богатия, по-богат.
Всичко тук е кино,
като на майтап.
Животът ни е ягоди
и вино,
и не виждаме зейналия
трап.
О, Долче вита..
Докога ли , докога?
То, злото и не пита,
идва на мига.
А ние спиме сити,
доволни от Сега.
Катериме тез стълби
вити,
накъде...към Вечността?
© Живко Делчев All rights reserved.
