Като непознати
И двамата се променихме твърде много.
Cега сме по-чужди и от непознати.
И сякаш любовта пред омразата е нещо ново
и ти и аз от ревност станахме "богати".
Едвали има някой друг в Света,
който да ревнува повече от теб самия.
И това завинаги погуби любовта,
но не убивай и тъгата, пусни я, остави я.
Поне сега с нея и двамата не сме сами,
до нас е тя и кара очите ни да плачат.
Kара ни да си спомняме общите мечти, ...