Като обеца, но не на ухото
Защо винаги казваш,
че съм различна?
Кройката на блузата ми
е леко, неволно странна,
има едно-единствено
копче и липсва един ръкав.
А всичко започна така.
Исках да срещна слон,
слоновете носят щастие.
Но преди това се блъснах
в една сърдита текила
и се залюлях в някакво
ексцентрично дайкири
с афро-джазови мотиви.
Вятърът ми задаваше
въпроси, надрусани
с много пудра, памук и
леопардово непостоянство.
Нещо като обеца, но не
на ухото. После около
мен се навъртаха и
някакви ужасни силогизми -
всички хора се обичат,
а тези, които се обичат,
безпощадно се мразят.
Но аз си мечтаех за
интервенция на душата,
за кратки, заслепяващи
формички. Имах и маска,
но я загубих по
бреговете на Тасмания,
там, където срещнах
дяволи, целувки,
ключове и облаци, и
дежаву-та. Всъщност,
някой знае ли как се
пише дежаву, със у
или със ю?
Аз знам всичко за
живота на гъските и
скорпионите, за капките
от оранжада по
непослушната ми шапка,
за шапката ми от картон.
Картон се римува със слон.
© Светла All rights reserved.
