Като обеца, но не на ухото
Защо винаги казваш,
че съм различна?
Кройката на блузата ми
е леко, неволно странна,
има едно-единствено
копче и липсва един ръкав.
А всичко започна така.
Исках да срещна слон,
слоновете носят щастие.
Но преди това се блъснах
в една сърдита текила
и се залюлях в някакво
ексцентрично дайкири
с афро-джазови мотиви.
Вятърът ми задаваше
въпроси, надрусани
с много пудра, памук и
леопардово непостоянство.
Нещо като обеца, но не
на ухото. После около
мен се навъртаха и
някакви ужасни силогизми -
всички хора се обичат,
а тези, които се обичат,
безпощадно се мразят.
Но аз си мечтаех за
интервенция на душата,
за кратки, заслепяващи
формички. Имах и маска,
но я загубих по
бреговете на Тасмания,
там, където срещнах
дяволи, целувки,
ключове и облаци, и
дежаву-та. Всъщност,
някой знае ли как се
пише дежаву, със у
или със ю?
Аз знам всичко за
живота на гъските и
скорпионите, за капките
от оранжада по
непослушната ми шапка,
за шапката ми от картон.
Картон се римува със слон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
