Когато се запознахме, те мислех за малко момиче,
домиля ми, но с дните ни, ти пред мене израсна
и аз постепенно стигнах до моята страшна истина,
че без теб съм живуркал, живял съм напразно ...
И се изправих пред великата жажда да си Жената,
на която да дам душата си, моята вяра и топлината,
пиляли се в тъмата, но за теб от най-доброто останало.
Пазя ги вътре в себе си, храня ги, за да ти ги дам,
ако поискаш, разбира се, пред краката ти ги полагам,
от мен, един стар несретник, като единствения му дар!
Като ОБИЧ!