Като ослепяла денем звезда
Като ослепяла денем звезда
За теб съм, казваш, твоята звездица.
Най-любимата и скъпа на света.
Винаги помни, аз съм само влюбено момиче,
познало с тебе любовта.
Мислиш ли, че ми е нужно,
с теб да бъда само нощем?
В прегръдките ти да се губя за часове...
А после...?
... И като ослепяла денем звезда,
нощта очаквам да те зърна.
Нима това за теб е любовта -
миг озарение, а после... сивота?
Зората ясна пак те вика,
ти тръгваш си, за да посрещнеш този ден,
но когато той отмине,
отново потърси светлината в мен!
© Габриела All rights reserved.
...винаги!
