Като отворена книга

Като отворена книга пред прозореца

на живота стоя - толкова истина

и болка разбрах...

Трябва да отстоявам само

моята истина...

да я пазя от хорската злоба и смях...!

Ето, животът ми тепърва започва.

Аз мога да бъда силна, нежна и добра,

по нова пътека от днеска да тръгна...

Ето, в нова посока вървя.

Истината винаги боли,

тя е толкова жизнена, пропита с мечти.

Животът, това е най-сладкият миг,

всяко утро е тъй чисто и лазурно...!

Трябва само ръка да протегна

и с усмивка да поздравя света

и да не забравям, че аз съм Човек,

а не човече - тук на тази земя!

Зная, че няма идеален човек,

всеки пада и става

по прашния път на съдбата...

А моята пътека обсипана е с рози,

те искрят, сияят в утрото на новото време.

Всяка росна сълзица ме опиянява

със своя нежен аромат и ми нашепва ела...

мини, животът си е само твой, не може никой

да те тъпче - по-добре мини, живей сега,

а не когато всичко е безвъзвратно

изгубено във времето.

На моят жизнен път най-щастливата

мечта се сбъдна - аз съм обичана жена...

Животът, това е най-сладкият миг -

всяко утро да се будя до теб!

И само тогава в своя жизнен път ще напредна...

Макар за миг от това, че съм имала шанса

да се родя тук на тази прекрасна земя!

Като отворена книга пред прозореца

на живота стоя...

толкова истина и болка разбрах.

Трябва да отстоявам само моята истина

и да браня живота си...

от хорската злоба и смях!