Като песен
Да те чакам ли, моя любов?
Като песен на вятър?
Като сив хоризонт,
в който всеки път ражда се слънцето?
Като плаха сълза на сираче,
дарено по празник,
с дълго пазена притча,
прошепната ласкаво в тъмното.
Скитах много. Пребродих земята
до тебе да стигна.
Цяла вечност разпитвах
и млади, и стари къде си.
Но накрая разбрах,
че едва щом огледам се в истината
ще изчезнат между ни
прегради и тежки завеси.
И до теб и без теб е все тъжно,
едва поносимо.
И до теб ще боли,
а без теб е направо безмилостно.
Моя обич, щом трябва
на цялата вечност безименна
бих изпила сълзите,
но само за миг да те имам.
© Нели Дерали All rights reserved.
