Като прелестна нимфа денят...
Като прелестна нимфа денят,
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта,
ясно слънце окъпва лицето,
аз откривам се пак във света,
че намерих покой под небето.
В мойте шепи заспа тишина,
аз във нея се цяла разпаднах,
забавлявах се с мисли – ята,
на липата във сянка прохладна.
А над мен се заспуска лазур
и сърцето във огън обагри.
И стрелата на бога Амур,
на душата поднасяше лаври.
© Миночка Митева All rights reserved.
