Като птица
Защо отлитат птиците на Юг?
Кое ги кара после да се връщат
и да откриват своя пристан тук,
в дърво, което нежно ги прегръща?...
Навярно през последните лета
са вплели тъжни сълзи сред клонака.
И пазят като притча любовта,
която тук, в едно гнездо ги чака.
Аз също като птиците летя,
а може би съм птица преродена…
Жадувам за любов и свобода,
но в тъмни нощи се взривява в мене
жарава от тъга и самота…
И луд копнеж посоката обръща.
Тогава свалям двете си крила
и босонога, пак при теб се връщам.
За да остана- бяла и добра,
до следващия полет с ветровете.
Знай, птица прероди ли се в жена,
не и отнемай никога крилете.
Пусни я да лети на свобода
и нека синевата и е пристан.
Тя пак ще се завърне у дома,
за да запали огън в твойте мисли.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
