Dec 12, 2008, 8:33 PM

Като слънце и луна

  Poetry » Love
798 0 1

Като слънце и луна

 

Звездите светят още на небето,

но луната тъжна си отива.

Защото сунтринта дошла е вече

и слънцето над хоризонта идва.

 

И то сега е тъй нещастно,

защото само цял ден стои.

А вечер отново сменя го луната,

за да свети и блести.

 

Двамата се тъй обичат,

но съдбата тях ги раздели.

И ние като тях сме с тебе -

орисани да бъдеме сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маринела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...