Mar 2, 2025, 10:14 PM

Като стара сграда 

  Poetry » Other
47 1 1
Като стара сграда руши се светът,
забравил за всякакво великолепие,
и всеки свян потъва в мимолетие.
Без чест живеем и без отвращение,
без жал и без смущение.
Мислим позитивно, действаме противно.
В битката ни да останем несвързани,
любовта ни изтече на арената.
Къде са старите императори –
злото се предава по кръв.
Сега сме жалки имитатори.
Плебеи въздигнати в диктатори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сатин Роксан All rights reserved.

Random works
: ??:??