Като стара сграда руши се светът,
забравил за всякакво великолепие,
и всеки свян потъва в мимолетие.
Без чест живеем и без отвращение,
без жал и без смущение.
Мислим позитивно, действаме противно.
В битката ни да останем несвързани,
любовта ни изтече на арената.
Къде са старите императори –
злото се предава по кръв.
Сега сме жалки имитатори.
Плебеи въздигнати в диктатори.
© Сатин Роксан All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
