Като стара сграда
Като стара сграда руши се светът,
забравил за всякакво великолепие,
и всеки свян потъва в мимолетие.
Без чест живеем и без отвращение,
без жал и без смущение.
Мислим позитивно, действаме противно.
В битката ни да останем несвързани,
любовта ни изтече на арената.
Къде са старите императори –
злото се предава по кръв.
Сега сме жалки имитатори.
Плебеи въздигнати в диктатори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сатин Роксан Всички права запазени
