Като страница съм...
Като страница от разказ ме разлистваш,
но четеш единствено и само редовете.
А в него ти герой си главен и участваш,
но твориш и продължението мое в дните.
За увод виждаш в мене дива, недостъпна
жена, от чийто взор потръпват и мъжете.
А аз съм нежна трепетлика, тъй свенлива,
че се оставям в ръцете ти - да ме откъснеш.
Във редици буквите са кротичко строени,
и аз сред тях. А ти ... открий ме!
От златните лъчи разтварям се, и ето -
закачливо ти помахва мойто име.
Съдържателна жена съм, зная си цената,
и открита, се разлиствам пак за тебе.
Отвори очите си, чети дори и в тъмнината
между редовете, и за себе си открий ме.
Заключението в края на романа нека бъде:
с нежни пръсти да разтвориш ти тревите.
Аз ще те очаквам - като цвете от букета,
с мен като с богатство да изпълниш дните си.
© Петя Кръстева All rights reserved.
