Като сън
Не е вечер, но затварям
натежалите клепачи,
свещта едва догаря,
Отражение на глупави зяпачи.
Надничай, може да съзреш
нещо, което душата да възкреси
или накрая ще умреш,
защото няма кой да те спаси.
Като сън... Ужасен и кошмарен,
крадеш хорските мечти,
та ти си цял покварен!
Оцапан в кал и ад… почти…
Като сън си груб, реален,
понякога измамно нежен…
Приятно хубав, идеален,
но сковаващо студенo-снежен!
Приспиваш хората опиянени,
а други будни цяла нощ държиш,
подминаваш тежко ранени,
за веселите ти тъжиш.
Не е вечер, но затварям
натежалите клепачи аз…
като свещ едва догарям,
потънала в униние и мраз.
© Сиси Валентинова All rights reserved.
