Като теб, като мен
Като теб, като мен
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце.
Като пръсти
от отрязаните ми крака,
като нокти,
изтръгнати с железни клещи -
като огъня от кладата горещи.
Като животно
в стомаха на човека,
като човек
в устата на машината,
като усмивка в потока от страдание, като угасваща звезда в обречена на вечен мрак земя. Като песен в мълчанието на откъснати езици, като пясък между шепите на слепец, като шепот в безсилието на немия. Това сме - аз като теб и ти като мен, претоварени с лъжи мечти - нощ след нощ и ден след ден. Като пътник уморен...
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце.
Като пръсти
от отрязаните ми крака,
като нокти,
изтръгнати с железни клещи -
като огъня от кладата горещи.
Като животно
в стомаха на човека,
като човек
в устата на машината,
като усмивка в потока от страдание, като угасваща звезда в обречена на вечен мрак земя. Като песен в мълчанието на откъснати езици, като пясък между шепите на слепец, като шепот в безсилието на немия. Това сме - аз като теб и ти като мен, претоварени с лъжи мечти - нощ след нощ и ден след ден. Като пътник уморен...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
