Като тревата
Тебе те тъпчат с кални обувки,
без жал те посичат с остри коси,
но семената ти буйно покълват
даже на сухите, мъртви скали.
С огън изгарят стеблата ти крехки -
ти от пепелта възкръсваш напук,
извиваш снагà в устрем лудешки,
във теб избуява отново живот.
Как ми се иска на теб да приличам -
след всеки нож във гърба ми забит
и думи отровни за мене изричани,
да се изправям и да намирам път.
Щом във земята при теб ме положат,
нежно покрий ме, зелена трева.
Времето за всичко ще се погрижи…
… И един ден ще стана твоя сестра.
20.05.2025 г.
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
