Apr 8, 2008, 1:52 PM

Като Тристан и Изолда

  Poetry
1K 0 1
Нашата любов е тъй невъзможна…
Тъй болезнена… и тъмна… като нощта…
А на лицето сълза тревожна,
се сипе като чакан дъжд в пустинята…

По вените нашата любов тече…
С кръвта се слива, образува нашия сезон….
Той е пролет… не, не лято е вече…
Сменя се със последния ти стон…

Изгубих се в очите ти преди време
и не намерих пътя… обратно…
В себе си носех онова бреме,
всичко беше толкова безвъзвратно…

И ние с теб… останахме герои…
На нашата легенда или филм…
Бяхме като Тристан и Изолда...
скрити заедно под тъжния шум…

И умирахме всеки път един за друг…
Борехме се… като за последно…
От далечината… надникна шум…
Послушах го… и те последвах…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...