Като узряло вино
Опитвам се - вървя напред, а не назад
и с поглед в миналото не се връщам.
Живея бързо, със замах, и не поглеждам
там, където няма топлина - да гали и обгръща.
Аз още чакам По-дълбоката любов,
която като вино във бутилка зрее.
ОпИла се от неговия нежен аромат,
тъгата в сърцето ще преодолея.
Мълчание е страстният език на любовта,
а нейният ще бъде твоят поглед влюбен.
Дълбоките ти чувства ще събудя с нежността
и светлината, струяща от сърцето ми обсебено.
И в тишина, от виното пенливо ще отпиваме,
с очи един във друг, сред обичта.
И няма нужда тя от други украшения,
щом той е само наш - светът на две сърца.
© Петя Кръстева All rights reserved.
