petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
Sep 24, 2008, 4:39 PM

... Като в храм. 

  Poetry » Love
897 0 31

                                                      музика: http://vbox7.com/play:8e261100

 

Морето срива пясъчния бряг,

а устните му през сълзú целуват

лицето на един моряк

и на сърце, което го жадува.

 

И спомена за него все се носи

по бурните, разпенени вълни,

и вместо нея с болка все го питат:

"къде е нейният любим, кажи?"

 

На падащия водопад шумът със грохот

единствено и скръбно отговаря:

"Премина той през Онзи праг отвъд...

дори от там ще продължава да я пази...

 

... чрез спомени за лудата сюита на кръвта,

за пламналия вихър на тела във танца,

в който са летяли той и тя-

на дансинга окъпани в росата.

 

И скръбно бяла, зимата ще ú тежи-

ще ú навява с болка спомен ням.

Отправи ли очи в небето, ще сълзú,

но ще го носи в себе си - като в храм".

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??