... Като в храм.
музика: http://vbox7.com/play:8e261100
Морето срива пясъчния бряг,
а устните му през сълзú целуват
лицето на един моряк
и на сърце, което го жадува.
И спомена за него все се носи
по бурните, разпенени вълни,
и вместо нея с болка все го питат:
"къде е нейният любим, кажи?"
На падащия водопад шумът със грохот
единствено и скръбно отговаря:
"Премина той през Онзи праг отвъд...
дори от там ще продължава да я пази...
... чрез спомени за лудата сюита на кръвта,
за пламналия вихър на тела във танца,
в който са летяли той и тя-
на дансинга окъпани в росата.
И скръбно бяла, зимата ще ú тежи-
ще ú навява с болка спомен ням.
Отправи ли очи в небето, ще сълзú,
но ще го носи в себе си - като в храм".
© Петя Кръстева All rights reserved.
