Като в Шубертова песен
КАТО В ШУБЕРТОВА ПЕСЕН
Р.Чакърова
Един поет бе вперил тъжен поглед
във залеза над речната вода.
И преподреждаше наум живота
и смисъла на малките неща.
Обичан ли е? Бил ли е разлюбван?...
Очите му се рееха в далечното.
Навярно ненаучен бе да губи...
И бе смален в чертите си човешки.
Душата му крещеше неразбрана.
И мислите навярно го боляха
от вечно незарастващата рана
по спомена за бащината стряха.
Внезапно някой плахо го докосна
по тъжно поприведеното рамо.
Не му зададе никакви въпроси.
И да погледат залеза остана...
Да съзерцава бе зает поетът
потъващото слънце във реката.
И тръгващите стъпки не усети,
и нито чу, че някой друг заплака...
Когато тъмнината го извади
от дълго продължилия му унес,
една звезда отрони се и падна...
Но късно вече бе да я целуне...
Зад тъмно син воал Луна надникна
и блесна крайчеца на сърпа тесен.
С това съвсем неволно предизвика
мелодия от Шубертова песен...
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
