Като в Тайната вечеря
Масата опънах и трапеза наредих,
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество
с наздравици, усмивки, че и песни.
Съдбата на пианото засвири болеро,
опиянено Щастието засия и блесна.
И Любовта дори бе там,
обичана от всички и желана,
с Нежността се впусна в плам
във вихрен танц и страст за двама.
Гордостта не спря надменно да говори,
от високо гледайки не можеше да прецени,
възможно ли е с тез‘ нищожества да спори,
защо ли до нивото им се принизи.
Тъгата бе обидена, че в ъгъла стои сама ,
забравена от всички, мълчалива
отпиваше от чашата сълзи с ви́на.
Когато Истината заговори и силен глас изви,
тогава замълчаха всички и се свиха,
от Истината само как боли…
На Лъжата краката и́ се подкосиха,
пред всички бе разобличена.
Мечтите спряха в небесата да летят
и свиха си попарени крилата.
А Сребролюбието тихо се подсмихна
да можеше….как щеше да ги продаде,
дори за три, а не за трийсет сребърника
от тях да може само да се отърве.
Властта поиска да командва,
тогава се развихри спор,
кое от всички най- е важно,
а всъщност бяха от един отбор.
Стоях и гледах безучастно. Нима това съм аз?
Нима това са мойте чувства?
Да можех да ги усмиря, да чуят моя глас,
и да превърна спора им в изкуство.
…..…..на масата останала сама,
Надеждата горчилката допи и счупи чашата.
Поех я смело. Това е моята Съдба.
И продължавам по парчета от стъкла да крача.
💖
