Като вик полетял над земята
Като вик полетял над земята
и оставил в небето следа.
Като болка от песен позната
на безкрайно далечна звезда.
Искам пак да отплувам със Вятъра
на една мълчалива река.
И под пъстрото було на Слънцето
да ловя Хоризонта с ръка!
Да ми ръфа петите Южнякът,
този хукнал през времето пес.
И настигнал във ниското влака
да си спомня за вчера и днес.
За да има в косите ти вятър
и една непокорна дъга.
За да мога и мъртъв нататък
да се нося безкрайно така…
© Георги Ревов All rights reserved.
