Nov 1, 2012, 12:27 PM

Като вятър след буря...

  Poetry
992 0 24

 

Тази нощ…

 

… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата

с немирния вятър
ще измие на прага ми

всеки рефрен
всяка песен

преляла

по струните

в крясък…

… ще прелее в лозите

към следващо лято –

по косите на друго момиче…

и навярно ще бърше

следите ми плахо
по паважи

от стъпки

пропити…

И ще сгъва до тъмно

думи за после!

 

(… в шепи  дълго студът ще пирува)

а дъждът тази нощ

ще си тръгне от мен…  

като сън...

като вятър след буря...












Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво стихотворение!
  • ... освен ако не е дървена...
    Благодаря!
  • Да, но дъждът е глупак...Така ще ни увери всяка дървена печка... Джак
  • Прекрасен стих!!
  • Благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...