Като въздишка
Да можех времето назад да върна -
миг само, преди света да преобърна,
за да те имам. Преди да те прегърна
в самотата си. В очите ми надзърна
и предаде се... И пак да бъде лято,
пак същото - от устните ни сгрято,
когато чувствата ни бяха цяло ято,
а небето ни - в едно сърце излято...
© Светла Асенова All rights reserved.
Все въздиша по някого...