Като закърмена от весталка (на дъщеря ми)
* * * * *
Толкова си малка! Толкова си малка още,
а света в две глътки искаш да изпиеш!
До тебе още спят кошмарите ти нощем,
а не мога от челото с длан да ги попия...
Толкова си малка! Толкова си морско-бурна!
Роклите ти още имат детска кройка,
а искаш огнено в живота да се гмурнеш,
като че ти е била весталка дойка...
Ако трябва, в огъня с ръце ще бръкна,
за да извадя детството ти плюшено -
недомечтала, чак до сивото ми мръкнало,
на всичките злини входа с тяло ще запуша!
Толкова си малка! Но си жена и вече париш!
По-огнени са само нощните ми мисли...
Една след друга, дъще, върху ми се стоварват!
И с обич омастилена - за теб - това написах...
* * * * *
© Станислава All rights reserved.
