stenli499 (Станислава)
291 2629
22.07.2011 г., 23:20 ч.

Като закърмена от весталка (на дъщеря ми) 

  Поезия
1117 1 20

 

* * * * *

 

Толкова си малка! Толкова си малка още,

а света в две глътки искаш да изпиеш!

До тебе още спят кошмарите ти нощем,

а  не мога от челото с длан да ги попия...

 

Толкова си малка! Толкова си морско-бурна!

Роклите ти още имат детска кройка,

а искаш огнено в живота да се гмурнеш,

като че ти е била весталка дойка...

 

Ако трябва, в огъня с ръце ще бръкна,

за да извадя детството ти плюшено -

недомечтала, чак до сивото ми мръкнало,

на всичките злини входа с тяло ще запуша!

 

Толкова си малка! Но си жена и вече париш!

По-огнени са само нощните ми мисли...

Една след друга, дъще, върху ми се стоварват!

И с обич омастилена - за теб - това написах...

 

 

* * * * *

 

 

 

 

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??