Не мисля, че това е краят,
длъжник си ми и ще се боря,
това и ти добре го знаеш -
за дълговете всеки отговаря.
Получих удари под кръста,
не паднах, но ме заболя,
за тази болка твой е пръста,
сега е мой ред да си мъстя.
Всяка болка се завръща,
като хвърлен бумеранг,
при онзи, който го изпраща,
без оглед на позиция и ранг.
Това е кауза-справедливост,
която ревностно цениш
и надявам се правдиво
с нея да се разплатиш.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
като хвърлен бумеранг,...