Не мисля, че това е краят,
длъжник си ми и ще се боря,
това и ти добре го знаеш -
за дълговете всеки отговаря.
Получих удари под кръста,
не паднах, но ме заболя,
за тази болка твой е пръста,
сега е мой ред да си мъстя.
Всяка болка се завръща,
като хвърлен бумеранг,
при онзи, който го изпраща,
без оглед на позиция и ранг.
Това е кауза-справедливост,
която ревностно цениш
и надявам се правдиво
с нея да се разплатиш.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
