Не мисля, че това е краят,
длъжник си ми и ще се боря,
това и ти добре го знаеш -
за дълговете всеки отговаря.
Получих удари под кръста,
не паднах, но ме заболя,
за тази болка твой е пръста,
сега е мой ред да си мъстя.
Всяка болка се завръща,
като хвърлен бумеранг,
при онзи, който го изпраща,
без оглед на позиция и ранг.
Това е кауза-справедливост,
която ревностно цениш
и надявам се правдиво
с нея да се разплатиш.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
