Oct 25, 2019, 7:55 AM

Казино „Византия“...

  Poetry » Other
753 1 0

 

Казино „Византия“...

 

„Византия“ се казваше казиното

на острова във Мраморно море,

където често спирахме в годините

щом бурята със злост ни подбере́...

 

А Времето изглежда беше спряло,

Животът безразборно разпилян...

В едно Венецианско огледало –

Империята сякаш беше там...

 

И даже Императорът възможно

бе най-случайно да се озове

и да разпръсне слухове тревожно

от минали, размирни векове...

 

Край масите сновяха одалиски

и нежности раздаваха подред,

че кой ли във казиното не искаше:

във тях да се „отърка“– за късмет!...

 

Отекваше от диви битки грохотът

с вибрираща, усилваща се мощ,

задъхваше се въздухът от похотта

в мъглата на възбудената нощ...

 

Рулетките въртяха се с потракване –

моряците с кръвясали очи,

се взираха в тях с вечното очакване

и с изкривени в лудостта черти.

 

... А знае се, че Банката печели,

но на хазарт е, както на хазарт,

а кой не се надява да уцели

на края сам щастливият си зар,

 

че може печеливш да бъде всеки,

дори и този, който предстои́ –

късмета ходи в „правите“ пътеки,

а „кривите“ си – просто не брои́...

 

Като река и ромът се разлива,

но някой правилата не разбрал  

и заблуден, (че винаки щастлива

Съдбата е!), завихря лют скандал.

 

Но никой от това не прави драма,

от векове проблемът е решим:

излизат вън обикновено двама,

а се завръща винаги – един...

 

На кръъстопът на битки и религии

и въ́в страстта на планетарен стрес,

Световните проблеми го застигали,

но там си е Казиното... И днес!...

 

... А мощната Империя я няма

в Небитието минала без вест...

.. Историята винаги в Промяната

била е силна и с Ефектен жест!...

 

24.10.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...