Казино „Византия“...
„Византия“ се казваше казиното
на острова във Мраморно море,
където често спирахме в годините
щом бурята със злост ни подбере́...
А Времето изглежда беше спряло,
Животът безразборно разпилян...
В едно Венецианско огледало –
Империята сякаш беше там...
И даже Императорът възможно
бе най-случайно да се озове
и да разпръсне слухове тревожно
от минали, размирни векове...
Край масите сновяха одалиски
и нежности раздаваха подред,
че кой ли във казиното не искаше:
във тях да се „отърка“– за късмет!...
Отекваше от диви битки грохотът
с вибрираща, усилваща се мощ,
задъхваше се въздухът от похотта
в мъглата на възбудената нощ...
Рулетките въртяха се с потракване –
моряците с кръвясали очи,
се взираха в тях с вечното очакване
и с изкривени в лудостта черти.
... А знае се, че Банката печели,
но на хазарт е, както на хазарт,
а кой не се надява да уцели
на края сам щастливият си зар,
че може печеливш да бъде всеки,
дори и този, който предстои́ –
късмета ходи в „правите“ пътеки,
а „кривите“ си – просто не брои́...
Като река и ромът се разлива,
но някой правилата не разбрал
и заблуден, (че винаки щастлива
Съдбата е!), завихря лют скандал.
Но никой от това не прави драма,
от векове проблемът е решим:
излизат вън обикновено двама,
а се завръща винаги – един...
На кръъстопът на битки и религии
и въ́в страстта на планетарен стрес,
Световните проблеми го застигали,
но там си е Казиното... И днес!...
... А мощната Империя я няма
в Небитието минала без вест...
.. Историята винаги в Промяната
била е силна и с Ефектен жест!...
24.10.2019.
© Коста Качев All rights reserved.