Казино „Византия“...

Казино „Византия“...

„Византия“ се казваше казиното

на острова във Мраморно море,

където често спирахме в годините

щом бурята със злост ни подбере́...

А Времето изглежда беше спряло,

Животът безразборно разпилян...

В едно Венецианско огледало –

Империята сякаш беше там...

И даже Императорът възможно

бе най-случайно да се озове

и да разпръсне слухове тревожно

от минали, размирни векове...

Край масите сновяха одалиски

и нежности раздаваха подред,

че кой ли във казиното не искаше:

във тях да се „отърка“– за късмет!...

Отекваше от диви битки грохотът

с вибрираща, усилваща се мощ,

задъхваше се въздухът от похотта

в мъглата на възбудената нощ...

Рулетките въртяха се с потракване –

моряците с кръвясали очи,

се взираха в тях с вечното очакване

и с изкривени в лудостта черти.

... А знае се, че Банката печели,

но на хазарт е, както на хазарт,

а кой не се надява да уцели

на края сам щастливият си зар,

че може печеливш да бъде всеки,

дори и този, който предстои́ –

късмета ходи в „правите“ пътеки,

а „кривите“ си – просто не брои́...

Като река и ромът се разлива,

но някой правилата не разбрал  

и заблуден, (че винаки щастлива

Съдбата е!), завихря лют скандал.

Но никой от това не прави драма,

от векове проблемът е решим:

излизат вън обикновено двама,

а се завръща винаги – един...

На кръъстопът на битки и религии

и въ́в страстта на планетарен стрес,

Световните проблеми го застигали,

но там си е Казиното... И днес!...

... А мощната Империя я няма

в Небитието минала без вест...

.. Историята винаги в Промяната

била е силна и с Ефектен жест!...

24.10.2019.