Казвам ви, че не е трудно
Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува,
сякаш някъде пътува...
Да играе с мен отказва.
"Утре вечер!".. все ми казва.
Скучно ми е вече с нея...
Нямам никаква идея
как от навика и лош
да чете до посреднощ,
аз от раз да я отуча,
край да има тази скука!
Сетих се! Направих план.
Там, на нашия таван
до една ще отнеса и скрия
всяка нейна важна книга.
Днес съм в къщи сам сама,
няма никой у дома
и под мишница по две, по три
под панера там ги скрих.
Ала всеки пъклен план
има си „опашка“, знам.
Пръсна ми от страх сърцето -
хлопнало зад мен резето!
Плаках, виках и от страх, умора,
там заспала съм на пода,
насред планина от книги…
Спря една до мен, във рими.
Тихо страниците си отвори
и със глас ми заговори:
Дай ръка, ела със мен,
приказки да почетем.
Куп вълшебства ще ти дам,
няма да скучаеш грам!
Може даже без картинки
в тях да видиш и цветя, калинки,
и принцеси, и джуджета,
и Снежанка как им шета.
Как превръща се в каляска
тиквата, а Пепеляшка
мила, кротка и работна
свойта стъклена пантофка
от сърце ще ти дари.
Стига спа, сега стани!
Всички приказки да прочетем!
Хайде, идваш ли със мен?
В миг отвън дочу се глъч
и огря ме слънчев лъч.
Мама, татко и до него кака,
втурнаха се през вратата.
Гледат, тяхното дете
книжка мъничка чете.
Кака викна : „Оле…стига!
Грабнала е мойта книга!
И чете!“ - допълни татко,
моето мъниче сладко!“
От тогава вярвам в чудо!
Казвам ви, че не е трудно
на игрите си да кажеш „Стига!“
и да ги редуваш … с книга.
© Даниела Виткова All rights reserved.
Благодаря, че се спря и коментира. Пожелавам успех на детето!
