Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува,
сякаш някъде пътува...
Да играе с мен отказва.
"Утре вечер!".. все ми казва.
Скучно ми е вече с нея...
Нямам никаква идея
как от навика и лош
да чете до посреднощ, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up