Кестени II
Кестени II
В бледосиня надежда се взирам
сякаш късче постлано небе.
Месец май. След дъждовната диря
с бели облаци идвам към теб.
И изтича зад мен тротоара,
след пороя във златни лъчи.
Помня тази уличка стара,
още чувам онези следи.
Още чакам часът да удари.
Понеделник. Дванайсет без пет.
Пак цъфтят тези кестени стари,
пак съм същото старо хлапе.
И така тротоарно обречени
тези мисли са с цвят на небе.
Колко думи мълчат неизречени,
колко пролети дават криле?
Аз мълча и събирам от звуците
притаени във майския ден.
Тези кестени и дъжда, и улуците,
споделени единствено с мен.
18.05.2019
Венцислав Янакиев
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
