Вече не ми казваш мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята –
як, гол и пръхтящ от студения душ,
загърнат с хавлията ти на пеперудки и маргаритки,
вярно, може и да не заслужавам изтръгната от дъха ти възхита
и толкова много внимание с биреното шкембенце,
с космите в глухите си уши,
неврастеничното гледане на телевизия,
водката, вестниците, бълнуването насън, ...