От дни с китайска капка в мен дълбаеш...
До дъното на порции ме ровиш...
На бавна смърт от лудост с мен играеш...
А след това да ти простя ме молиш...
С един куршум да беше ме очистил...
С кама - от раз, захакана отляво...
Но нещо по- жестоко си намислил,
Палачо... От любов ще е, навярно...
А как повярвах, че съм твойто Всичко...
Летях в сребро от чайка, най-високо...
Забравила, че просто съм тревичка
със корени в обратната посока... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up