Кладенците на Пустинята...

Кладенците на Пустинята...

Спрял в синята далечност на Безкрая,

поглеждам към Пустинята назад:

аз кладенцте ѝ къде са зная –

понеже там живях като номад...

... Те водят кервандийските маршрути,

звездите нощем къпят се във тях

и плискат се вълни с едва дочути

провлачени молитви на фелах...

Животът покрай тях минавал бавно

на Вековете тягостни напу́к,

а в леността на Времето, отдавна

научил се да оцелява тук...

А тайната е в кладенците скрита,

но често във пустинният пейзаж

когато дълго в жегата си скитал –

изчезват те с поредния мираж...

...Пове́ял вятър носи  неразбрани,

далечни думи с тропот във нощта:

и пак вървят пустинните кервани –

с легендите дошли от Вечността...

А Кладенците древни на Пустинята

(звездите отразяващи в нощта)

очите ѝ са, щото неподмината

през тях наднича нейната душа...

И всеки кладенец си има име

в легендите по тия тук земѝ,

с историите често повторими

от времена изтекли без следи́...

Останал сам край кладенеца нощем

във сенките от звездна светлина

се луташ там из миналото (о́ще

край кладенеца живо!) във нощта...

... но Вековете, тук следи оставили

от Миналото, без да разберат,

че ние сме посоката забравили

и чудим се днес: кой да хванем път...

... И има кладенци на кръстопъ́тища –

кервани там стануват за нощта,

и ветровете в своята безпътица

извиват се на вихрени ята́...

Край тях се палят лагерни огньо́ве,

от шатрите свенливо екне смях –

живот зачева се в нощта отново...

...газела пие в извора без страх...

... но има и самотни – като хората,

които спират да нощуват там –

застилащи на пясъка умората

и болката затихваща едвам...

... а има и отдавна изоставени:

край тях нощуват само ветрове́,

дори легендите са там забравени

и рядко идват даже зверове́...

... и има о́ще кладенци пресъхнали,

въжетата им станали на прах,

а ветрове отдавна са засипали

и пътят там, и споменът за тях...

... Невероятни скитници през Времето –

далѝ използвани са, ѝли не́,

знам кладенци ще има неизменно:

– Пустинята Живот да въздадѐ!...

Едно време в Пустинята