Ти искаш пак да те обикна...
но виж, не ми се получава –
нима със робството се свиква?
Със плен във вражеска държава?
В спиралата на битието
домът ни се превърна в клетка
и, всеизвестен с глупостта си,
светът се смя за наша сметка.
Тълпата идва да ни зяпа.
За друго сякаш не живеят –
кръвта на мъртвото ни щастие
на селския мегдан се лее. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up