Oct 7, 2013, 2:00 PM

Клетникът 

  Poetry » Love
565 0 12

 

 

 

          Вече тя е друга! Не е онази,

          която той издигаше над Бога.

          Отегчена, новата сега го мрази,

          този сякаш брат на Квазимодо,

          осмелил се с четирилистна детелина

          и непотребна й икона наоколо да броди ...

          А клетника стар всъщност е човек

          със сърце трептящо в изнемога,

          копнеещо за онези две ръце

          да го обгърнат, които все не могат...

          Ах, как липсват му усмивката й бяла

          и нейните атлазено ахатови очи,

          които Слънцето при него свалят

          и мъртъв го оживяват сред палещи лъчи!

          В душата е едната, другата го мрази,

          но от любовта си тъй е той пречистен,

          че двете са едно за него - тази и онази,

          добра и зла - да я мисли с обич е орисан ...

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??