Клетникът
Вече тя е друга! Не е онази,
която той издигаше над Бога.
Отегчена, новата сега го мрази,
този сякаш брат на Квазимодо,
осмелил се с четирилистна детелина
и непотребна й икона наоколо да броди ...
А клетника стар всъщност е човек
със сърце трептящо в изнемога,
копнеещо за онези две ръце
да го обгърнат, които все не могат...
Ах, как липсват му усмивката й бяла
и нейните атлазено ахатови очи,
които Слънцето при него свалят
и мъртъв го оживяват сред палещи лъчи!
В душата е едната, другата го мрази,
но от любовта си тъй е той пречистен,
че двете са едно за него - тази и онази,
добра и зла - да я мисли с обич е орисан ...
© Валентин Василев All rights reserved.
