Клетва
Хей, луда жено, стига се тръшка.
Гемията ти е стара.
На чурук дъска пияна се люшка,
и за каруца не става.
Уф, луда жено, спри и не офкай,
счупеното е счупено. Все едно -
фарфор или чиреп на делва -
лепило за чудо няма.
И да си тръгваш, и да се връщаш -
пътечката ти е омотана.
Режи до възел, че Ариадна
кълбенцето не си дава.
Кълни високо, да го застигне
дюлгера му с дюлгер ваджишки.
Теслата дланта му да пари -
да му излезнат пришки.
Тавана му дъжд да пробие,
да се освести божкем.
Иначе - метла! И на боклука.
Да хлопа дъската му нощем.
© Христина Комаревска All rights reserved.
