15.04.2017 г., 10:10

Клетва

408 1 1

Хей, луда жено, стига се тръшка.

Гемията ти е стара.

На чурук дъска пияна се люшка,

и за каруца не става.

Уф, луда жено, спри и не офкай,

счупеното е счупено. Все едно -

фарфор или чиреп на делва -

лепило за чудо няма.

И да си тръгваш, и да се връщаш -

пътечката ти е омотана.

Режи до възел, че Ариадна

кълбенцето не си дава.

Кълни високо, да го застигне

дюлгера му с дюлгер ваджишки.

Теслата дланта му да пари -

да му излезнат пришки.

Тавана му дъжд да пробие,

да се освести божкем.

Иначе - метла! И на боклука.

Да хлопа дъската му нощем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...