... на стихиите, които ме завърнаха...
Някога,
когато усещах морето,
по-черно от грях, във мен да се блъска,
когато солта му, пресята от мъка,
валеше, нечута и свята, в очите...
тогава Земята могъща поканих за пристан,
да бъдат едно и да раждат огнища,
безсънни вулкани от скрити любови...
да ги носят към теб - урагани от птици...
Тогава,
когато изливах надежда най-тайно от мене ...