Kлетва за обич
За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше
ни икона за някой смирен,
ни любов... Само зъл, безутешен
клуп от делници виснал над мен.
Верен мракът клечи, като куче
и облизва сълзите без звук.
Щом си тръгна, животът неслучен
ще забрави била ли съм тук.
Аз не ще си отида навеки.
Не ме искат там, в техния рай.
По трънливите кози пътеки
любовта си ще следвам докрай.
Ще съм вечност, но само за двама,
глас на ехото – нежен и тих.
Потърси ме, дори да ме няма,
в тиха клетва за обич и стих.
https://youtu.be/dwTJ2AELgoc?si=KiPTmS9Q-rJWpQuH
© Надежда Ангелова All rights reserved.
