Jul 10, 2020, 9:51 PM  

Клетвена сеитба

  Poetry
1.1K 9 10

На себе си или на друг си верен?

Живееш ли по свои правила?

С пътеки изгревни или вечерни

врати отваряш? Ти ли пожела

 

с надежда да събуждаш всяко утро?

Откриваш ли я в хорските очи?

Горчи ли ти от виното на лустрото,

последвал съкровените мечти?

 

И уж е дълъг, а е странно кратък

животът ни, за да осъществим

онази вярност, търсена в сърцето,

коята с клетва в нас да посадим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много, Кети!❤️
  • Мъдро и красиво!
  • Ники, Иване, от сърце благодаря! ❤️
    Желая ви красива събота! 🤗
  • Съкровен стих! Почувствах го!... Поздравления, Цвете!
  • Цвети всеки твой стих е наслада!
    Казвам ти го искрено и без превземки, защото когато не ми хареса дадено нещо аз го казвам!
    Но при теб има градация в стиховете и чудесни метафори!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...