Клонче дрян в студа цъфти
с песента за новата пъртина.
Пее се за благодатни дни
в нея до година, до амина.
Вити и превити, със червен конец
пуканки сред думичките греят.
Низа ги ръка на младенец -
здраво – както младите умеят.
Приласкава зимния ни свят,
с любовта си, близо до небето.
Виж, с една надежда по-богат
коленичи старец пред детето.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
