Клонче дрян в студа цъфти
с песента за новата пъртина.
Пее се за благодатни дни
в нея до година, до амина.
Вити и превити, със червен конец
пуканки сред думичките греят.
Низа ги ръка на младенец -
здраво – както младите умеят.
Приласкава зимния ни свят,
с любовта си, близо до небето.
Виж, с една надежда по-богат
коленичи старец пред детето.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
