Sep 7, 2010, 8:19 PM

Kлоуни....

  Poetry
583 0 0

Нa критиците в  сайтa!

 

 

Непреодолимо!

Не понасям клоуните!
Ярки перуки, гъсти къдрици,
a под тях скрити плешивци.
Слоеве грим, тъжни усмивки,
a зад тях треперят страхливци.
Удължени устни, изписани вежди.
Чужда самоличност, големи надежди.
Червени обувки, кръгло бомбе.
Шапка, тиранти всички цветове.
Наситена е цялата програма.
Претъпкано е, няма празен ред.
Шумна заря и свирепа глъчава
приветства клоуна най-отпред.
Бурни аплодисменти - него го няма.
Бързо, някой трябва да го замени.
Всеки желаещ сега получава
малко надежда и шепа мечти.
Камара ръца за волната програма.
Блъскат се, бият се, крясъци ужасни.
Не е за пропускане тази награда,
a в боя падат техните маски.
Непреодолимо! Толкова мразя клоуните.
Мегафонът гръмко съобщава началото.
Афиши кратки висят по диреците -
"По всяко време започва представлението".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...