Mar 8, 2022, 10:30 AM

Клуб на счюпеното сърце

  Poetry
891 0 0

В този ден, този ден,

в който ти си тръгна от мен,

защо не бъдеш винаги до мен

в този труден ден,

но ти избра друг

и сега съм, като труп

добре дошъл в нашия клуб,

това да съм тук

не ми помага или може би съм просто луд,

а това, колко труд

ми струваше да те забравя,

не ме интересува, падам назад

във вечната скука в дълбоката дупка.

Ти ме докара до тука.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...