Mar 8, 2022, 10:30 AM

Клуб на счюпеното сърце

  Poetry
894 0 0

В този ден, този ден,

в който ти си тръгна от мен,

защо не бъдеш винаги до мен

в този труден ден,

но ти избра друг

и сега съм, като труп

добре дошъл в нашия клуб,

това да съм тук

не ми помага или може би съм просто луд,

а това, колко труд

ми струваше да те забравя,

не ме интересува, падам назад

във вечната скука в дълбоката дупка.

Ти ме докара до тука.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...