Открих си аз едно ключе,
ключа за моето сърце.
Седи самичко то сега,
но коя е вярната врата?
Ключето мене е, ала
сама не мога да открия таз врата.
Лутам се по стълбища и коридори,
все още съм сама...
и търся... прословутата врата...
Търся начин аз да се спася,
защото знам - отново ще се проваля,
а в твоите очи отново дъжд ще завали
и сърцето в гърдите ти ще заскърби...
© Диана Иванова All rights reserved.