Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.

 

Тест или Бездната

                           

            -1-

"Да бъдеш или да не бъдеш?"
Въпрос със давност далечна...
На Битието Магията как да развърже,
вечно се пита Човека.

От раждането още от бебе,
във врата ти диша Смъртта,
до края се чудиш,какво ли от тебе
иска,та тормози твойта душа?

От Нея се хората плашат,
пред Нея са всичките равни,
до края,до гроба не схващаш,
как губиш всичко точки отправни!

Доста мислят с лекарства,
да отблъснат далече Смъртта-
това е измама,това е коварство,
сведено до една кокетна лъжа.

Ако Душата е чиста
и към Истина се стреми,
погледът се избистря,
ведро сърцето тупти.

Любовта идва като Зората,
Тя е награда за чисти Души,
в едно се сливат сърцата,
наоколо всичко трепти...

Болни са тия,
които вярват във болестта,
болестта бяга,бои се,
ако ти си прескочил страха.

Не се оправдавай
с аз такова,тогава,
мъничко вземай,много раздавай,
Истината в живота си отстоявай!

Алчните лидери,
всички са болни,
крадат и свиди им,
на кредит живеят охолно...

Историята е пълна със примери,
как от високо Народ се ограбва,
често се питам,бива ли,
макар да знам,че не трябва?!

Но това е Животът,
черно и бяло-
контраст вечно работещ,
Живот-огледало.

Лявото насреща е дясно.
Огледалото с времето помътнява,
Животът суров те слага на място
и накрая те състарява.

Вместо да помъдрееш,
ти се чудиш-що се случи така-
уж много хитро живееш,
а Смъртта ти диша все във врата.

Душата няма ли връзка с Духа,
тялото боледува-
така от край върви си света,
всеки е титуляр,но само гостуващ.

Храната е тая,която
на физически план ни е база,
но липсват ли мечти като ято,
цял живот те шапката стяга...

Така се случи и през деветдесета-
мечтите вървяха стандартно,
ако това изобщо може да бъде мечта,
вместо напред-направо поехме обратно...,

а мечтаехме на бегом,да превземем върха!
Остана посоката,само,че със кръгом-
от где се спусна тая,пуста мъгла
и ни попречи,да спасим света на бегом...

Младите са далече от тази история,
която започна преди петнайсет лета,
българите във вечният кастинг безспорно,
спечелиха правото,да спасяват света.

"Феноменът Царичина"
или,както й викаха "Оная дупка,
бе надежда,претопена в отричане,
пречка Живота в нова вълна да затупка...

Кой бе крив,кой прав-
Теста непопълнени остана,
накратко,Разума здрав
от криза дълбока беше обхванат.

Историята щеше да потъне в забрава,
светът катастрофата щеше да претърпи
и аз нямаше да се прославя,
ако не бях срещнал Шибил.

Колкото пъти и да се връщам
към този фатален момент,
като първа любов го прегръщам
и винаги се чувствам блажен.

Хлопал по много врати,
на много звънял телефони,
но кога не върви,не върви,
разкъсвал го Духът неспокоен...

CuЗапознанството ни бе на сергия,
за плод-зеленчук,за зарзават,
обстоятелство,което не мисля да крия
от КГБ,от ЦРУ или от МОСАД.

Домати тежки кило и кусур,
чушки готови да глътнат месарница,
патладжани огромни,надути с масур,
продавачката-красавица барната.

От месец бях й редовен клиент
и за съседи купувах от нея,
чувствата ми напираха като водата във бент,
направо пазарувах,за да живея...

Как всичко се случи,
какво ме чудо застигна
и до днес отговор тъй не получих,
но за вас завесата сега ще повдигна.

Имаше нещо в този човек,
открояваше го нещо я тълпата-
погледът му тежък и вещ,
направо ти гъта калпака.

Походка,осанка и стил-
излъчваше се от него мечтата-
как всред другите се движи,върви-
е...х-като него да имах приятел!!!

Разстоянието далечно,
а очите му виждах-
по мойта житейска пътечка
се задаваше нещо съвсем непредвидено...

Това бе първата ми оценка,
която интуитивно ме впечатли-
класически торс в тъмна фланелка
и черни,искрящо-блестящи очи.

Това са бегли подробности
за нещо компактно,идеално събрано-
излъчване с код за възможности
заложено в Дух и във Тяло.

Забравих за мойта "изгора",
забравих за чушки,домати,
напълно пленен ми бе взора,
изцяло се Духът ми разклати...

Духовно привличане,телепатия...?!
Усещах как изпадам във плен,
нещо в мозъка щракна,а непознатия
се запъти направо към мен...

От малък във родната Англия
мечтаех за тази Балканска страна,
сънувах непозната България,
докато тук не се озовах.

Имахме в квартала българска двойка,
от която бях впечатлен-
отворени хора,друга някаква спойка,
която обърна нещо във мен.

Това е дълга история,
която мисля,да ви спестя,
миналото вече е сторено
и аз във Свищов на пазара стоя.

Сносно говоря на български,
което изцяло желая,да променя,
транскрипцията изглаждам,записки водя си,
даже по малко пописвам сега.

Докато тия мисли вървяха
Човекът се приближи,
спря,изгледа ме-мислите спряха
той просто ги закова със очи!!!

-Вие не сте българин-
Гласът му плътен,тих,а гърми,
да,да отговоря побързах,
Крамер от Англия.-А аз съм Шибил.-

Всичкото стана толкова бързо,
че да съзнава аз не успях,
как разговор леко завързахме
на тема банална,за разни неща.

От дума на дума,лека-полека
станахме близки просто така.
-А бе много си скромен.-Каза човека.
-Знаеш ли,тая отсреща ми е сестра?-

Онемях,направо се втрещих-
ти май ме занасяш?!
-Женя.- -Брат ми,викаш ли нещо?
И тя към нас се понася...

Пуснах боята,
отвътре ми стана някак горещо,
усещам,че държа й ръката
и с уста говоря й нещо...

Цял месец горкия
Не посмях лаф да обеля-
английски луд-гидия,
направо в сърцето прострелян.

Българите наистина са отворени хора,
сега на практика го разбрах,
месец се лутах влюбено-болен,
а да разкрия сърцето си тъй не посмях.

Всичкото стана толкова просто
и така красиво то продължи,
започнахме да си ходим на гости,
накрая сплетохме крака и Души.

Неведоми са пътищата Господни,
не знаеш,къде Съдбата ще те изпрати,
израсли далече Душите ни сродни,
Парките свързват с нишките златни.

Обединение,бившето Княз Симеоново
е родното село на Женя и на Шибил,
в което я връщаха спомени
за първите крачки и детски игри.

Името свързано ли е с живия цар?
-Да,всичко там е История,
има калета,път Римски,обрасъл и стар...-
Трепетно тя ми говореше,

за селската къща за родната стряха,
за отминалите радостни дни,
за някаква тайна огромна и свята
задържаща там все още Шибил.

Чак сега се замислям
за събитията последни,
мъча се да ги осмисля,
изцяло да ги огледам...

Месечен плен платоничен-
после Шибил появи се внезапно
и събитията в галоп се затичаха,
стиснали ме в свойта захапка...

В природата нищо не става случайно-
все така съм влюбен я България,
Женя обичам безкрайно
и докрай готов съм,каквото да става,

да изпитам собствения си жребий...
В ранното утро паля колата
и поемаме към Обединение,
където властно зове ме Съдбата.

Шибил ни посреща
пред къща описвана ми стократно,
нещо познато ме лъхва-усещам
момент съдбовен и точка повратна!

Влизаме в стая отрупана с книги,
стените цели в полици,
на бюрото компютър приветливо мига,
сякаш ни казва"Ха,добре дошли сте!"

На върхът на езика ми
безброй въпроси старт са заели-
обстановката сама предизвиква ги,
а аз ги гълча,да бяхте поспрели!

Има ред,има традиции,
това е България!
В кухнята устройваме си позиция,
продължавайки да разговаряме.

На Шибил приятелката Жаклина,
темпераментна,уникална красавица,
разтропана,добра домакиня,
за която Шибил вдига вече наздравица,

е напълнила масата със мезета,
кухнята със уют-
всичко е просто,няма превзетост-
ракия,салатка,сланина и бут.

На тоста в България
му викат наздравица,
традиция стара,
от векове уважавана.

Чашка след чашка се бързо катурват,
звучи оптимистично и здравословно,
понякога,превръща се дори във матура
за обети страстни,нежни,любовни.

Пийване,хапване,приказка-
жените подхващат тема за мода,
а аз усещам как Шибил,някак си иска,
към разговор важен да ме предразположи.

И аз от своя страна
отдавна желая това да се случи,
Удобен е момента сега,
за мистериите нещо и аз да науча.

От далече подхваща той темата,
от хиляда деветстотин и шестдесета,
от нощите,когато от болката стенел е,
която алчно се впивала в него,детето...

Бил на осем години едва,
когато започнал кошмарът,
страшна,жестока,съдбовна игра
и всяка нощ все се повтаряла.

Тъкмо го унес сладък спохождал,
идвало онова,каращо го да страда,
хвърляло го в пространство на безтегловност
и той пропадал,пропадал,пропадал...

Бездна огромна,безкрайна-
непрогледна,пълна с мълчание-
тъмнина гъста,изпълнена с тайни-
Съзнанието от ужас обхванато...

Неадекватност на Земна сетивност-
измеренията са други,безкрайни и сложни-
усещаш непонятна,абстрактна интимност
на Дух и Материя,които те изцяло пробождат.

Знаеш,че ти си,
а чувстваш,че изобщо те няма,
наоколо всичко криви се-
къде си е пълна измама.

Тъмнината е пълна и лепкава
и захвърлен в нея,ти усещаш всичко това,
наоколо някъде Душата ти трепка-
съзнаваш,че отделен си от сайта Душа.

Кой е отделеният,коя е Душата,
изобщо,какво е всичко това,
какъв е този Космически театър,
без завеса,без сцена,без артисти без публика и без Душа?

Душно е,а тебе те няма,
самият Задух е тук-
илюзия,коварство,реалност,измама,
внедрени във теб без образ и звук.

Продължава теб,да те няма,
Времето също е фикция-
отвътре обзема те мъка голяма,
телепатично нашепвана с дикция.

Що за извратеност,що за чудо?
Дълбоко вътре в тебе бучи-
нито спиш,нито буден си-
няма те,а вътре в теб кънти ли кънти...

Все още те няма,
макар да знаеш,че си някъде тук,
но ето-светлинна и звукова гама,
отпушват сетивата ти на невиждащ и глух.

Втурват се към тебе звезди и планети,
галактики,цели вселени-
лепкави маси,лепкаво светят,
тежестта им огъва твойте колене...

Целият Космос е влязъл във тебе,
макар да звучи абсолютно абсурдно-
усещаш Безкрайността в тебе погребана,
която разпъва те,като пред раждане трудно.

Побрал Космоса целия в себе си,
набъбват тебе всичките тайни,
Съзнанието от магията им обсебено,
се втурва по форуми незнайни...

Завръщането голямо започва-
безтегловен беше и те нямаше,
сега си самата противоположност
и всепроникващ си и си навсякъде...

Неписани,вечни закони,
Смърт и Живот,Пространство и Вечност,
вакуум,пулсации,честоти,вибрации
и ни капка любов и човечност.

Точно размерено Движение на Материя
в една виртуалност изпълнена с Хаос-
реалност неясна,пълна Мистерия,
бушуваща вътре и вредом около нас...

Форма е Хаоса на висш порядък,
в него властват строги закони
и само гений проницателен,рядък
може Истина вечна за нас да отрони...

Такива мисли неясни
пронизваха мойто детско Съзнание,
а ръцете студени,потни и малки
до болка биваха впити в юргана.

Все така се събуждах
след този редовен,нощен кошмар,
в телцето детско,с Душа някак си чужда,
не отговаряща ми на възрастта.

Потен,студен и горещ,
учуден,изтръпнал,уплашен
от този театър зловещ,
привличащ и плашещ.

Светоусещането ми стана различно,
не бях като другите селски деца,
денем играех с мойте връстници,
а нощем участвах в друга,мащабна игра

Лека-полека посвикнах,
кошмарът не стряскаше,както преди,
в Тайни Велики надникнах,
а Съзнанието ги съхрани.

И сега ми се случва на сън,да отскоча,
даже наяве до Бездната,станала ми любима,
то между двете реалности няма разлика впрочем
за мен,макар,че за другите има.

Всеки там задължително стъпва,
но никой от там се не връща,
Смъртта с косата замахва,въженцето дръпва
и Тъмата те гъста обгръща.

Има всяко правило изключение-
връщат се някои от Там
с печат на почти пълно забвение,
за видяни и чути неща.

Лека-полека Времето заличава
смътният спомен
и накрая въпрос сами си задават,
Дали изобщо било е...?-

Слушах го онемял,във захлас,
как изграждаше парадигми
и във всички познати неща
нов смисъл вече откривах.

С мене се случваше чудо!
Братът на мойта любима
от сън дълбок ме събуждаше
и аз като новороден света наново откривах.

Не смеех звук да отроня-
само слушах,слушах и слушах,
а той тема нова подгони,
за хората,колко са слепи и глухи.

Царичина още преди първата копка,
стоеше пред мене като на длан,
заради Нея на доста порти съм хлопал,
на много телефони звънял,

нищо!Човекът затънал в дребни проблеми
или изведнъж преуспял,
върви слепешката през стандартното Време,
Смисълът тъй не прозрял.

В началото нямах право да се намесвам,
след провала на експеримента ми позволиха,уви,
недей да си мислиш,че беше ми лесно,
пътят към Истината така закрит си стои.

Направо ме вземат за луд,
не желаят даже,да ме изслушат,
а не бъда ли чут,
много лоши неща ще се случат!!!

В Свищов на пазара ме забеляза,
защото ти си търсещ човек,
за миг от Любовта дори се отказа,
за да съхраниш този момент.

Зумерът ми веднага вдигна тревога!
"Наблизо има интересен обект...!"
Да откривам Истината аз мога,
интуицията ме насочи към теб.

Засега-дотука-това е-
за напред,както решиш,
но решиш ли,трябва да знаеш,
че изобщо нямаш право да спиш!

Ти почти си събуден,
щом вятър довял те е тук-
пътят е стръмен и труден,
често ще те вземат за луд.

Но ти не унивай,
Назад връщане няма,
стандарта Душите убива,
рядкост са вече хора честни и прями.

Рязко се свиват пределите,
където на Живота стандарта висок е,
няма го хъса,липсват проблемите,
еднакви са всички посоки.

Ако искаш Животът да е красив,
живей го на нокти-несигурно
и ако за малко биваш щастлив,
Смисълът значи постигнал си.-

Шибиле,аз съм много чел,
гледам,че и ти така,
пред тебе има ясна цел,
докосваща и моята Съдба.

Тъй и тъй се срещнахме,
като приятели-роднини без проблем,
слушам те,приемам ти съветите,
но искам-някак си в тандем

да влезем.Да съм ти от полза,
ако все пак възможно е това.
Аз открит съм и с каквото мога,
искам с всички сили,да те подкрепя.

-Добре,съгласен съм,пиши-
ти в писането имаш стил,
може да отвориш нечии очи,
може нейде аз да съм сгрешил.

Истината трябва да излезе,
жестоко Времето се накъсява,
така най ще си полезен,
ако това те удовлетворява?-

Ах-сестричката ти,
тя ме е издала,
изклюкарствала ти е,че пиша,
май ще трябва да й се поскарам.

Добре де,съгласих се,бива,
оценяваш ме,ще се старая,
мислите ти не ще имат време да изстиват,
със заданието смятам да се справя.

-Та-ка,но възниква пак проблема,
ще трябва да живеете на село,
ако искаш да се впишеш в тази тема!?-
О Кей,таз мечта в България ме е довела.

-Да ви приема в тази къща мога,
но две жени под покрив сал един
ще му дойдат малко много
и за да няма крамоли,

съветвам те да купиш някоя къща,
собствен дом да създадеш,
в който да ти е приятно,да се връщаш,
облик с твой тертип да му дадеш.-

Четеш ми мислите-така е,
от поглед пръв селото ми хареса,
с Женя за това"отдавна" си мечтаем,
по таз идея направо съм заплеснат.

Къщата дори набелязана е вече,
Женя иска с лъвовете да е тя.
-Да-тя от мъничка по нея е увлечена,
ти ще сбъднеш нейната мечта.-

Шибиле,годините не ти личат,
направо липсват трийсет,
на здраве и на младост си богат,
изобщо как го правиш?

-Чак толкоз точно май,че и аз не зная,
обичам много движението,свободата,
Жаки май,че с мене нещо прави,
трябва да попиташ Жаки.-

За секса ли намекваш?
-Донякъде-Духът Материята управлява,
с Него,ако връзка правиш лесно,
Живота трудно ще те състарява.

Със смъртта бъди приятел,
Тя венец е на Живота,
ако с Нея сте добри познати,
блаженство ще е твоята Голгота...-

Интересно,от Бездната ли го разбра?
-Да,Тайните Космични са Велики,
Те ти дават Сила, Свобода
и към творчество подтикват.

Нещата виждаш в друга светлина,
ставаш релаксиран,всеобхватен,
средство за пътуване явява се Смъртта
в Космоса безкраен,необятен...-

Ако обичаш,може ли подробно
този казус да разкриеш?
-Без проблем,настани се по-удобно,
ще пътуваме далече ние...

Някои индивиди умират,
докато още се раждат,
други биват абортирани,
трети убивани,четвърти са камикадзета.

Смъртта е така многолика,
също като Живота,
който от всякъде блика
и определя Нейната квота.

Двете събития едно в друго надникват,
едното потенциал е на другото,
причина и следствие вредом проникват,
обратната връзка е гарант за задругата.

При фиктивната Смърт-
така нареченото въздигане,
Душата не взема Смъртта.
Тялото с Душата спокойно пристигат

на Кораба Майка.
На определено ниво еволюция,
ако живял си без да се вайкаш,
нямаш проблеми,а си си сам резолюция

с Кораба през Хипер-Пространството,
през Галактическите и Вселенски Мостове,
които бързо се смаляват и се разрастват,
пристигаш на мястото ново,

където те чака твойта нова задача.
Това изисква Време огромно
и според мен не е никак удачно,
но все още е Космическа Мода.

При огромната скорост Времето спира
и докато ти така си пътуваш,
раждат се светове,други умират,
не знаеш дали да тъжиш или да ликуваш?!

Всяка клетка е Вселена,
изпълнена с Галактики безброй,
властва Духът на Всемирната сцена,
вечно творящ,незнаещ покой...

Имаш възможност за много сценарии,
в които Вечната ти Душа да кръстосва Всемира,
но за фините трябва много зрял да си станал,
Душата ти тънко трябва с Духа да вибрира...

Виждаш звездите да колабират-
никой си и Време не съществува-
след колапса пленен си от красотата на взрива,
нито заспал си,нито будуваш.

Ти си никой,а си навсякъде...
Твоята информация е радост и бреме,
през пет Вселени харесва ти някъде
и внедряваш се там в стандартното време.

Но,за да се случи това,
да се раздели трябва Душата със тялото,
просто да настъпи Смъртта,
да станеш никой и да се слееш с Цялото.

Пътуват така само извисени Души,
останалите се на Земята прераждат
и колелото все се върти и върти,
постоянно умираш и вечно се раждаш...

И така,докато не научиш урока си,
докато Душата ти е недопечена,рохкава,
нямаш пропуск на Космоса за дълбокото,
а на Земята продължаваш да пълзиш като охлюва.

Така Висшият Разум дърпа конците
и изследва Себе Си Сам,
така подхранва мечтите
и въздига Духовния Храм.

Светове безброй управлява и тества,
ашладисва ги с Духовното Семе,
там,където забоксува прогреса,
Той твърда позиция взема!

Така са писани духовните книги-
чрез спасители,чудеса,пророци и Вяра-
Ведите,Кабала,Корана и Библията
на извечни въпроси отговорите дават.

Трудни са за правилен прочит,
информацията дълбоко е скрита,
но и със слова простички сочат,
че тайното някога ще бъде разкрито,

защото няма нищо ново под Слънцето,
всичко е добре забравено старо-
Истината е скрита в семето в зрънцето,
Истинската Любов винаги пари!!!

Е,приятелю Крамер,доволен ли си?-
Да,много,но за днес май,че ми стига.
Като меч Дамоклиев над мене виси,
информация,що трябва да асимилирам .

                                      -2-

Подписани са всичките документи,
стопанката ключовете държи,
англичанинът Крамер е вече Обединенчанин,
в очите ми напират щастливи сълзи...

Шампанското се лей в изобилие
в тесен кръг от приятели
и мисля,че няма да е пресилено,
ако кажа,че се сбъдна изцяло мечтата ми.

След малкия празник с много наздравици,
ние с Шибил по традиция вече станала стара,
се скатахме,напоследък често го правим
в стая,кабинет,която ще става.

Разговора подехме за интериора,
за преустройства,що трябва да се направят,
темата сама се прехвърли на двора,
за нови постройки и санирането на стари.

От дума на дума,лека-полека
темата чак за Духа се обърна,
реших,да провокирам и леко,да чекна
тема,която той да разгърне.

Тя при мен не пасваше точно.
Ровех я,обръщах и търсех-
липсваше нещо-чудех се,как да започна,
па накрая направо изтърсих.

Снощи гледах Слави.
-И как ти се струва?-
Оценявам го,добре се представи.
-Хайде бе-кога петлите ще почнеш,да чуваш?-

Хайде,започна се,
това ме устройва,
изгледах го учудено и ококорено,
което го нахъса и го настрои.

Недей ме обижда и притеснява,
гледаш го зная и ти.
-Бъркаш,аз не гледам,а наблюдавам,
разликата измерва се във планини.

Ако искаш представа да добиеш за някого,
добре трябва да го познаваш,
не можеш по слухове само,чути отнякъде,
да го правилно преценяваш.-

С прямотата си ставаш опасен
и някой може,да те вземе на прицел!
-Мислил съм,но Висшият Разум ме пази,
макар,че лично не съм го изисквал.

При всяко изследване
има приоритети,
целта преследвана
те води и свети.

Тялото е временна дреха,
която все някога трябва да се смени,
но ще ти кажа за твоя утеха,
информацията внедрена,не може,да се изтрий.

А нещо ще ли ми кажеш
за грешната ми ориентация?
-От как се познаваме,това все правя
С точна и ясна аргументация.

Напоследък не го чувам,да пита,
кога най-после ще се оправим,
следствие напълно логично-
ситият забравя за гладните.-

Но той прави подаръци!
-Балансира съвестта си,
като всички останали.-
Значи,продължаваш,да го упрекваш?

-Знаеш ли приказката за врабчето?
Преди нещо клъвне по-едро,
си го първо мери на дупето-
за това чуруликането му е винаги ведро.

Началото ти си спомни
с клипа на буйни огньове,
символ на"Пожарът на бунта гори!!!"-
а се оказа постна реклама за ШОУ.

Закани се,че много фалшиви,ще тури на място,
сам виждаш-след хиляда пъти в ефир,
никой не се чувства,сложен на тясно,
лае си той,а керванът по старому си върви...

Плоски шеги скъпо платени,
всичко блести,а праха във очите
е главен декор на днешното време,
днес не зачитат твърде врабците.

Как да дойде новата раса,
като думата дадена,нищо не струва,
важна е само личната каса,
с много пари се всичко купува,

с изключение на едно само-
най-важното-човешката съвест,
нейде в миналото останала тамо,
при загиналите,които не лъжат.-

Те шегите му не са толкова плоски.
-Да бе,особено с вечерните вестници,
но ако всичко е вече опоскано,
налага се отново,да бъдат прочетени.

Колкото могат,толкова правят,
жалко,че са толкова много народ-
музикантите,певците и артистите стават,
но водещият и сценаристкото му ядро...???

Теми безбройни гъмжат всред народа,
но трябва някой от там,да ги вземе,
а не от класиката да се изцеждат пародии-
трудно пробива си път героят на днешното време.

Няма го Буда с паничката му за просене,
глобалистите очертават бъдеще трудно,
принцовете,всичките захаросани,
а елитът корумпиран,алчен и луднал.

Около ТеЦоВете болни деца,
около мините също,
трудно се диша вече в града
вредом се носи зловонието на Пъкъл...

За това много мен ме е яд-
писах му за тези проблеми,
обратната разписка се върна назад,
а той на сериозно ме посмя да ме вземе.-

Да не е видял,може би писмото.
-За проблемите виновен шефа остава,
всички извинения са излишни,защото
екипа си лично той назначава.

Писах му за Ванга и за Царичина,
но виждам,ще ми се наложи като Жарнака,
щом липсва точката на пресичане,
с бастуна яко да го сурвакам.

На всяка крачка греши,
при всеки въпрос изникнал основен,
неадекватността му много тежи,
незнанието го държи във окови.

Да вземем за пример Ивана,
която скоро му беше на гости,
той плътно зад нея застана
и даже нахъса я още.

Любовта не чувство-
Тя е състояние на Духа,
Тя е най-висше изкуство,
ангажиращо петтях сетива,

и едно свръхвъзбудено Съзнание-
Тя е висш пилотаж,
пикираш във Ада,издигащ те в Рая-
флуиди в светкавичен демараж

обстрелват обекта на твойте желания.
Главата отпада-тебе те няма,
както в Бездната,същото състояние,
само,че в него вече сте двама.

Нито спиш,нито буден си,
лек ставаш като перце,
не-не,направо безтегловен си,
с лудо туптящо сърце.

Любовта не чувство-
Тя е състояние на Духа-
Ураган бушуващ и буйстващ,
Вулкан клокочещ и врящ!!!

Тя е ядрен реактор
в сърцето на пламтяща звезда,
с гигантски протоуберанси,
пръскащи далеч топлина,светлина...

Внимавай когато се приземяваш,
да не счупиш ръце и крака,
без милувка недей,да оставяш,
този,който дари те с крила.

Любовта не може,да се дозира!
Ако пееш,да ти бъде в бизнеса спорно
и дозираш Духа,който в тебе напира,
ти Любовта не възпяваш,а Я превръщаш във порно.

Който пее за Любовта,
добре трябва да Я познава,
за Нея не може,да се пее просто така-
замълчи,ако не можеш да Я възпяваш!

Ами жълтурковците
И с тях още не се е преборил.
Те,какво,живуркат си
и чакат края на тази история.

Не ги оправдавам,
но огледай се сам
и помисли,защо се така получава,
тази липса на чувство за срам?!

Защо не плюят надолу,
а се целят все във върха
и ако върхът с ниското спори,
те значи имат общи неща.

На слаба почва нищо не никне,
на празен хамбар му покрив не трябва,
най-голямото зло са парите,
Молиер отдавна го казва.

Един от основните философски закони гласи,
"Количество натрупано,в качество преминава"
но ако информация трупаш,а на място стоиш,
сам с ниското започваш,да се сравняваш.

Ако искаш,да бъдеш маяк,
трябва ярко да светиш,
да могат даже в мъгла,
да се стремят към теб умовете.

Голяма е днеска мъглата.
Един по един маяците гаснат,
препуска насреща Съдбата
и гласи ни участ неясна.

При Слави,заучени фрази,
много рутина във ефир,
но липсва оная,мощната база,
която изкуство истинско да твори.

Вестници,скечове,
гости известни,
пуешко перчене,
някоя песен.

Това се търкаля
пет вече години,
с надеждата стара
номерът отново да мине.

Да замерваш зрителя с вървулица от думи
със стаен,глупав някакъв смисъл,
с мимика"мъдра"да се правиш на умен
и всички да мислиш,че си сащисал!!!

Картечница,която сериозно не стреля,
изсулват се куршумите от цевта й,
е,на това кажи ми,как да се смея,
на глупостта събуждаща жалост...

По-често заставай зад кадър.
"Свещеният стол"недей да изнасяш,
на който не даваш никой,да сяда,
престани,да се превъзнасяш.

Не създавай идоли и реликви,
времената са други сега,
по-дълбоко в Смисъла вниквай,
глупостта различавай от здравословна шега.

Ти си още малко момче,макар и високо.
Като Пчелица усърдно събирай меда,
от фалша пази се,да не хлътнеш дълбоко
и да съсипеш сам свойта съдба.

Много телевизия гледаш,малко четеш,
ако така продължаваш,ще имаш проблеми.
Скритото-тайно не ще разбереш,
Истина как ще раздаваш,ако не можеш сам да я вземеш?

Тя скрита е между думите и редовете,
Тя е в музикалните фуги и поетичните паузи,
Тя е в напъпилото,неразцъфнало цвете
и вечно на Живота статуквото пази.

Ти си пример,как се въздигат и падат царете.
Спомни си за Александър Велики,Хитлер и Наполеон
и не забравяй за онова малко,неразцъфнало цвете,
ако да блестиш,желаеш на Небесния Склон.

Търси във всичко оригиналност-
та Светът е толкоз различен,
нищо недей,да повтаряш,
около себе си стига си тичал...

И престани с това твоето Аз,
с това,моето ШОУ,
ние го знаем,има си хас,
постарай се за нещичко ново.

Бъдещето на хумора
е в богатството на тънкото слово,
изхвърли словесните тумори,
бълващи душевни покрови.

Отмина времето на Луи дьо Финес
и ако с реквизита му днеска някой е горд,
това не му прави никаква чест,
а си е направо душевен аборт.

Еволюцията се движи напред,
първосигналното потъва в старите пластове
и на мислите в новия ред,
дори малчуганите стрелят вече със бластери.

Много фина е нишката
на Духовния Мир във Безкрая,
свързваща огромните пристани
с нашето субективно познание.

Жонглирането с точните думи,
с дълбокият Смисъл скрит вътре във тях,
сътворява словесния пир по време на Чума
и дарява хората с истински смях.

С Плоски шеги,
в глупави скечове и тъпи закачки,
керванът продължава,да си върви,
кучетата си лаят,а народът хомота си влачи...

Как се отключват секретните брави,
как се ражда здравословният смях?
Ако искаш нещо след теб,да остане,
намери себе си,за да няма фиаско и крах.

Езикът беден на Слово,
богат е много на жестове,
винаги за простотия готов си,
но никога за сложните тестове.

Словото е по-голямо от Космоса,
Който от своя страна е безкраен,
Словото създава в Нищото мостове,
свързващи Ада със Рая.

Словото е фин инструмент,
С Който трябва,да се борави изкусно,
То променя всеки фрагмент,
въздига и засипва емоции,чувства.

Със Словото дори на шега
когато правят се гафове,
се променя причинно-следствената следа
и следват объркани Духовно-физически статусни графики.

Тяло без Дух
е като двор без ограда
и сляп си и глух
и всяка болест при тебе отсяда.

В Светото Писание дословно се казва:
"Не е грешно това,което влиза в устата,
то ще излезе,но това,що се приказва,
може,да ти погуби Душата!"

Така се състарява Човекът,
повярвал в неизбежната Смърт
и от уста на уста лека-полека,
с грешната Вяра се превръща отново във пръст.

Ако живее по законите Божи,
ще остава винаги млад,
Смъртта изобщо няма да го тревожи,
а към Живота ще усеща винаги глад.

Това ще му помогне,да си намери,
за преследване цели безброй,
ще престане да строи въздушни химери
и никога не ще се предава без бой.

Ще има много спечелени битки,
някои и други може и да загуби,
може,да се подхлъзне и да залитне,
но с поуките ще следват чудо след чудо.

Тук няма хилене и подскачане,
в секунда вибрациите са трилиони,
изкуството на Висшата Телепатия
картините превръща в Икони.

Любовта превърнахме в проститутка.
Красотата изчезна под пластове мазила.
Рядкост е мъжкото гордо статукво.
Силикона утрепа Сочната Женска Гърда.

Рекламата всичко убива,
тя нищо не подминава,
Съзнанието яко промива,
Живота направо сломява.

Набиват ни монотонно в главите,
най-тъпото способно,да се роди-
целта е,да забравим гнева и сълзите,
да живуркаме тихо и да мълчим.

Изкуството не отразява,
То предизвиква и променя Реалността,
в рамка,в матрица То е умряло
отражението просто е занаят.

Ако,отговорил бе на писмото,
друго щеше,да бъде всичко сега
ти не посмя,но продължавам аз,да работя,
докато затъваш ти във лъжа.

Реалити шоута-цветна мъгла...
Новата Раса отдавна е тука,
за тези,що имат очи и глава
и не страдат от общата скука.

Дълго продължиха тези Преходни Времена,
тъпотията превърнали в Кредо.
Мътна е още водата,в ръжда е желязото,въздуха във мъгла...
Некадърници Духа Младежки повреждат.

До къде ще стигнем така?!
За това не проумяхме Царичина-
на високо,далече остана Върха
и жестоко ни липсва Голямата Истина.-

Чутото оставям без коментар-
тръгваме към Шибил,
където чака ни Въпрос Наболял
и Надеждата да Го решим.

Вървим-замечтал съм се-
от към съседите уредба мощна бумти:
"Не Всичко е пари Приятелю,
не Всичко е пари...

                                          -3-

Влизаме в стаята с книгите.
Компютърът ми намига приятелски-
навик стана ни,да си намигаме.
Усмихва се Шибил на закачката.

-Вие май,че се влюбвате?-
Да,влюбен съм в базата му данни,
по планетата цяла трудно е,
да срещнеш толкова казуси странни.

-Е,постарал съм се,
да вмъкна това,онова.-
Хайде,познаваме се,
недей да скромничиш като селска мома!

-Стига си се заяждал,
погледни тук,виж картата.-
И той от тайника я изважда
и я разгъва на масата.

Погледът ми веднага е грабнат
от равностранен,Енергиен триъгълник,
разположен почти върху четвърт България.
С върховете му важни точки са свързани,

обекти на предстоящата ни история.
Обединение,поправено на Княз Симеоново,
следва Царичина,долу свързва ги Рожен.
Поглеждам Шибил за някакви бонуси,

а той се окашля и бавно започва.
-Вчера те водих при камъка,
после показах ти схемата точна,
сега предстои ни на нас двамата,

сложно разследване да започнем.
За знаците от камъка под форма на букви
ще отвориме тема широка.-
Спомен изплува,след него към камъка хуквам...

Там под липата,до старата фурна,
където е,вече сухата,градена чешма,
лежи отдавна на гърба си катурнат
камък огромен на върха на могилка една.

Ето я схемата във вида й основен.
Който може,да я чете,
тя много неща му говори.-
Значи,искаш,да кажеш-това ще рече,

че това е разковничето
на Великата Пазена Тайна,
с която години две са се борили
Героите от таз епопея незнайна?

-Епопеята не беше толкоз незнайна,
но сега е малко забравена-
информацията е нещото най-трайно,
тя с Вечността се само сравнява.

Трупа се в Природните Чипове
и се сгъстява в своя напредък,
тя е база за компютри и дискове
и залог за разумна победа.

Аналог и е Биологичният Разум,
изграден на база рефлекси,
в които информацията се вгражда,
готова чрез гениите,да блесне.

Когато природата се подготвя за скок,
като старица грижовна скатава чеиза
за своята смърт,начало на ново енергийно ниво,
от което от пашкула,като пеперуда излиза.

Разперва криле във новия свят,
изпълнен със страсти,желания-
летейки от цвят,каца на цвят
и от прашеца им сбира нови послания,

за предстоящия в бъдещето й скок.
В Природата всичко се движи синхронно
и докато всички потъват в съня си дълбок,
нечии,нейде възбудени жужат позитрони

и подготвят възраждането на Расата.
Животът,уж нормално тече,
но Геният знае,че тестото е втасало
и е готово,от него да се хляб опече.

В общи линии това е Царичина-
втасало то тесто,
а нощвите за мачкане и обричане,
са моето родно село.

На Рожен ще бъде хлябът раздаден-
той е символ на Словото
и трябва да бъде изяден,
за да дойде при всички ни новото.

В тъмнината да спрем,да се лутаме,
да пъкаме всред комини димящи,
без причина с лактите да се бутаме
и в градове обгазени да живеем смърдящи.

Но да се върнем на картата.
Триъгълникът почти сочи надолу,
от върховете му лъха хералдика
и се предава на цялата територия.

Виж,как прилича на знак номер едно,
пресичане на път със предимство.
От Рая,това откъснато е место,
внимавай и радвай се,кога го пресичаш.

Тук са зарити огромни богатства.
Тук вибрира Космически Разум-
Природа с Красота Необхватна,
с Красотата Господ тука е слязъл

и командва от тук Небесата.
България е Божа Резиденция,
Тя е като солта на Земята,
Тя е минало,настояще и бъдеще,Тя е превенция...

Тя ще дава тон на нещата.-
Шибиле,полазват ме тръпки,
магията пълна е,шуми ми главата,
чувам марша на милионите стъпки,

които от тук са преминали.
-Приятелю,всичко се вече започва.
Бъдеще ще се срещне със Минало,
а Настоящето ще ги насочва.

Ние ще трябва да обясниме на хората,
за какво точно става въпрос,
много неща ще трябва да сториме,
ще трябва да се превърнем във мост.

По него ще преминават мислите
за Роженските събори,
за тайната на Царичина,
за миналото на Княз Симеоново.

Енергията ще се отвори
и ще потече по този магичен триъгълник
и пак ще има събори
и ще има още много Царичини.

Човекът ще се научи,как да се бори
и да отстоява своите истини,
ще се изучи по-тънко със живота да спори,
ще получава,ще знае,как да изисква.

Така ще дойде Новата Раса
и ще сложи край на войни и несгоди.
Тя е в тестото мачкано обричане,втасало,
което ще се превърне в Хляб Богоугоден.

Има много религии,
но сал едничка е Свята,
Истина казва се винаги
и обединява всичките по Земята.

Тя е Великото Тайно Учение,
втъкано във всички книги свещени,
без Нея слепи сме,нямаме зрение,
в материята пропадаме,чезнем,

и тъй си отиваме,не разбрали,
защо сме дошли и къде ще отидем,
Живота дарен ни,напразно проспали,
за който докрая ни свиди.

След тази екзистенциална прелюдия,
мисля,че си вече готов,
да ме последваш заедно с другите,
в Мистерията с прочита нов.-

Кимам му утвърдително,
наострил слуха си докрай,
той говори така заразително,
че в Словото влюбвам се май.

-Шести Декември хиляда деветстотин и деветдесета,
Царичина,първата копка е сторена
и схемата от Ели е снета,
но тя нищо на никого не говори.

Красота недовършена,
няма симетрия,
мислене,пъшкане,
няма го петия.

Кода горе във ляво никой не вижда,
само досещат се за четворката
и така,две години само ходят на свиждане
и участват във"Великото Копаене и Бърборене".

Схемата потънала е във математика,
впримчила в себе си законите на Безкрая,
обясняваща Хаоса, Порядъка
и Енергията,която се вредом мотае...

Работата от ясна по ясна-
чрез схемата Истината трябва,да се гадае,
Тест за това,колко сме пораснали-
уви,героите предпочетоха,да копаят...

Схемата се оказа голяма лъжица,
за техните малки уста
и Знание цяла паница
задружно избутаха те настрана.

Информация се постоянно подаваше
в процеса на тежката работа,
но на практика нищо не се получаваше,
Мисълта доста беше им слабичка,

та,за това не им провървя.
В началото меракът им беше голям,
но лека-полека умората надделя
и накрая,всичко потъна в мъгла.

Истината остана в мъглата,
но ето,Време дошло е,така е,
трябва да станем приятели,
с Нея искам всички ви,да запозная.

Енергията ще промени изцяло Съдбата ни,
както тогава още писах на царя
и който за разлика от Слави благоволи,
обратно отговор да ми отправи,

с обещания,все още несбъднати,
върху,които Времето Съдбовно тежи.
Мечтите ми направо от сърцето изтръгнати,
явно не пасват на голи глави.

За Космоса и за Царичина
доста пъти дума отварях
и за Роженската искам Истина
няколко думи да кажа.

Значи,името от рог иде-
средство старо за комуникация,
рога и днеска се виждат
по мъжки глави в стил декорация.

"На парахода рог изсвирва".
Героичната ни и дълга история
по света днес ни разпръсква и ни сподиря,
превръщайки го в наша огромна аудитория.

Рогозенското златно съкровище...
На Парк дьо Пренс дарихме с гражданство Бог
и както се пее:"Нека ги скършиме чашите..."
и да ударим по едно за здраве на рог.

На рог се пие до дъно,
рогът не може на тънкия връх,да стои,
като опънеш два,три рога,
със съвестта си,си се вече простил...

На триъгълника в трите му точки,
на дълбоко под Земята
извънземни бази има мощни,
в които имам много приятели.

Цялата книга"Феноменът Царичина"
пълна с кодирани тайни и казуси,
от полковник Кънев написана,
от Тях е диктувана по редове,думи и страници.

И сега,когато се срещам със Тях
по извънземни приятелски партита,
Те превиват се често от смях,
спомняйки грешни човешки финали и стартове.-

Шибиле,пак мравки ме пъплят...
Престани с твойте шеги и закачки!
-Приятелю,избий си,че главата ти мътя,
това е,самата истина значи,

да разгъвам,която сега ще започна,
а ти си записвай,важни неща са.
Отнасям се към теб аз тъй,нарочно
и ще те обричам и мачкам,докато втасаш

и стане Словото ти като хляба изпечен.
Ето я схемата,както е снета,
ето я четворката в правоъгълник трети,
цялата книга в нея е вречена.

Важните тайни и казуси
са там,където числото се редуцира
до цифрата четири и е номер на страница.-
Да,започвам да схващам и да разбирам.

Схемата е на страница трийсет и едно,
което ще рече,че това е четворка.
-Браво,виждаш ли,как лесно ставало то,
когато има някой,да те насочва.-

Хайде да провериме шаблона.
Тринайсета е първа,вписваща се във фабулата,
да,наистина,прав си,това еталон е.
На последният ред долу застават

четири имена Велики,Български,
Вазов,Раковски,Левски и Ботев.
Я да видим и двайсет и втора в същия стил.
-Точно за нея,не е от реждана квота.-

Значи шаблонът не действа,защо?
-Напъни се,мисли!- Не разбирам.
-Двайсет и две е сакрално число
и никога не се редуцира.

Няма четворка,това е Висше Ниво,
няма място тук за тромавост,
това е символа на Свещения Човешки Живот,
Двайсет и две са човешките хромозоми.

Споменах хромозоми и знаеш ли,
как ме награбва,завърта отнякъде
една объркана,дълга,смахната асоциация,
изникваща незнайно от где,озъртаща се навсякъде.

Лети насреща ми бягащият човек на Кинг,
на Зоро виждам през маската,
в кула висока красавица спи,
Хайтов продължава,да пише дивите разкази...

Американската мечта започва,да ми вони
със своите гета пълни със банди,
в Харлем джаз до небето гърми,
от индийски клозет с кофа задава се Ганди,

като мишена лъсва темето голо на Слави,
пушката е в ръцете ми,
но аз не стрелям от Хамъра
а наблюдавам това лудо сафари,

тая треска за злато,тия луди пари
и хиляди още лотарии,
хвърлени като прах във очите.
Малко щастливци,много опарени...

Цвайг и той се намесвам
Със страст и жажда за много хазарт.
Всичко това ме отблъсква и ми харесва,
увлечен,по-лудо започвам,да се въртя...

Лае Вегас не спи...
Всички светлини са запалени,
преследват ме глутница голи жени,
лаещи настървено,но галено...

Александър Велики върху Буцефал мощно изправен,
в битката раздава се цял,
Джек Лондон от Аляска се устремява
към мен,с хиляда дузини развалени яйца,

царя в небето загледан,си връща имотите,
Доган депутатите оглежда отзад,
Буда и днес преживява със просене,
Бай Ганьо с дисагите бие цървул на парад...

Смесва се лъжата със Истина
и ръцете виждам на гладните,
от скелети как се протягат,притихнали.
Разгарят се свадите между бандите,

на месо се стреля,просто така...
Идън объркан за Смисъла,
от кораба скача в солената,студена вода.
Усещам как отново юргана съм стиснал,

а Бездната около мене мълчи,
наоколо Душата ми трепка...
Божествен аромат ме души,
идещ от онова малко,неразцъфнало цвете

Възседнали самолети,летят камикадзета,
кръв се лее като вода...
Буш и Ладен за гушите хванати,
в смъртоносна схватка мачкат цветя и трева...

Реват Хускварни,Дружби и Щилове,
за секунди повалят вековна гора...
Дупка озонова пътува и всичко убива,
но заспали са всички и никой не вижда това.

Японците тропат в седем осминки...
В Скандинавия е Тодора полегнала.
Котуошо самураите вкупом разтиква...
Дельо Хайдутин из зад звездите поглежда...

Дан Колов,Джон Атанасов,
Левски,Ботев,Вазов,неопетнените ни бойни знамена,
първите падащи бомби над Одрин,
приветствани от гордия ни Балкан...

Стоичков поменик дълъг изрежда...
"А мома се чудом чуди,жално й е,да го буди."
Със Слънцето възлиза нова надежда
и всичко живо хуква,пак да се труди...

От вожда на червенокожите
О Хенри търси нейде,да се скатае.
Песента на Орфей се носи Божествено
над Родопа,която бди над България...

Боримечката на гърба си със топчето
към върха крачи като Христос...
Страшимировото ритмично-кърваво тропане
е венецът трънлив на челото на един героичен народ.

Три синджира роби
и слепците на Самуил с него самия отпред
твърдо вървят към Оборище,
но се озовават пред сегашния ни "Велик" парламент.

Пушки,пищови,синджири оставка настървено скандират
и като венец на гротескната сцена
полицаите жестоко ги бият,но те яко напират,
изчадията вътре треперят,а аз продължавам,да гледам.

Хвърковатата чета излита от мрака,
Шарколията цвили,Марко замахва със боздугана,
поп Андрей се задава със влака,
царя тресящ се от страх,панически бяга от Врана...

Турските орди дезертират от Шипка
и се крият в днешния парламент,
от вредом се чува в Меджлиса,в Меджлиса,
Радецки акостира до влака в този момент...

Топчето пуква,пушките стрелят,топа гърми,
Левски записва цялата ни История в комитет,
кръвта на героите на талази от небето вали
и потопа й дави целия Булгаристан вилает...

Прескачайки предатели,провокатори,компютри и самолети,
с оголени щикове,Историята ни цялата е в атака,
от покрива на манастира с кандилото Паисий и свети,
а ти,заспалий,днешний народе продължаваш спокойно,
да чакаш...

Днес не във Париж,а тука Господ е българин,
в лицето на нашите некадърни управници,
които от Рая през всичките порти
ни гонят далече зад граница.

От това всичкото Рангеле,
ако може,да се тактиса някак си филм,
значи,има я,жива е Велика България
и ние из Нея по планетата цяла вървим...-

Какво ме направи,
ти направо ме срина?!
-Спокойно приятелю,това е само началото,
нищо важно не ще да подмина.-

От где ти идват в главата
всичките тези работи?
-Знаеш ли,животът е толкова кратък,
а трябва всичко това,да се каже...

За да има още наздравици
и родени още много здрави деца,
ще трябва така да направиме,
че всеки да има своя мечта,

която да може,да сбъдне,
да бъде възпята и Любовта,
а не да се съсипва фолклора.
Трябва да стане всичко това

и ще видиш,как няма сал да полегне,
а ще релаксира направо Тодора
и щом се събуди и нагоре погледне,
маслините ще са узрели,докато е спала спокойно.-

Стига бе,започвам наистина май,да ти вярвам,
усещам даже в устата вкус на маслини
и чудя се,наистина аз ли съм Крамер
и дали в Англия изобщо имам роднини?

-Ще ги успокоя,поздрави ще им изпратя,
ще им кажа,че отлично се справяш,
но хайде да продължиме нататък,
че работата не трябва да се забравя.

Всяка цел може да бъде,достигната,
ако бъде,правилно търсена,
знаеш ли,как да вървиш,даже те да са хиляди,
ще ги откриеш,но знай,че никога пътя не свършва.

Целта е крайно понятие-
по пътя към нея понякога доста хора загиват,
а самият път често бива абстракция,
която най-зорките само откриват.

Да си умен само,не стига,
ако и мъдър си,Истината виждаш,къде е,
знаеш,че нищо не знаеш,а трябва все да постигаш
и до края все в тоя Дух да мъдрееш...

Да си задаваш въпроси
и да отговаряш им сам,
да съзнаваш,че Дон Кихот си
и накрая малко си поумнял.

Не бъди Гилгамеш заблуден,
не търси напразно философския камък,
а прониквай в същността на самите неща,
ако до целта искаш,път да прокараш.

Ето ти от близкото минало пример
за една огромна ефирна мечта,
която с трясък бързо се срина,
а се канеше,да владее света.

За Комунизма дума отварям,
за мисленето еднакво,заветно.
Той се оказа тъмен,мъничък стадий
и угасна,преди още да светне.

Малката Истина го катурна,
грешно избраният символ,
петолъчка,в кръв цялата плувнала,
която безнаказано Прогреса убиваше...

Милиони загинаха в Сибир,
хиляди в Белене и Скравена,
поголовно се убиваше
в името на глупост Свещена.

Властта крепи се на символа,
с който бива ръкоположена,
Историята е,пълна със примери,
за Енергията в символа вложена.

Тя е база на хералдиката.
Без символи няма традиции.
Изобщо така е устроен света,
че без символи не можем и да обичаме.

Без знак за внимание,
без любовна игра,
петел кокошка не може,да хване,
затова все извисява гласа.

Соломоновата звезда пращи от Енергия,
съставена от дванайсет Енергийни триъгълника,
по един за всяко от симитските племена
и ето,евреите не са се огънали,

а още управляват света,
дърпайки конците зад кадър.
И това ще продължава така,
докато войни има и свади.

Толкова много богове,богини,идоли и пророци,
а Дяволът е само един
и дали е Ариман или в роля на Мефистофел,
Той постоянно всичко руши.

Вечен партньор му е Оная с косата
и когато се впуснат в буйна игра
и когато завихрят яко играта,
настъпва мор по тази Грешна Земя.

Но Животът е Вечен,
а Смъртта епизод кратък от него,
Тя е като театрална завеса-
кратък отдих в драма или комедия.

Героите отново са същите,
само сменен е декора,
вие отново се смеете,плачете,мръщите
и сте сцена за другите хора.

Верижна реакция-Животът е Театър,
с безброй сцени,герои и действия-
плачеш,а плачът ти за други е сатира,
за едни си причина,за други си следствие.

Дяволът старите сцени събаря
във вихъра на танца грозен и див,
но винаги идват бодри зидари-
Старото се събаря,а на мястото се ново гради.

Добрите артисти в киното и на сцената
с емоции даряващи ни страхотни,
време нямат,да бъдат Себе Си
и в Живота си са много самотни.

Всяко удоволствие се заплаща,
нещата са винаги точни-
помисли,преди на хоро да се хващаш,
нещо ново преди да започнеш!

Трагедия-болест същинска,
но ти страхливец не бивай,
не бъди алчен и стиснат
и ще откриеш златоносната жила.

Болка и лек вървят винаги заедно.
Животът е верижна реакция...
Има моменти за радост и страдане,
макар да липсва точен синтаксис.-

Хвърляш ме от дузпа във тъч,
вместо гол,гъташ направо байрака,
що за коктейли с маслина от злъч
все ти мътят главата?

-Черпя те последен един,
не зная,ще бъде ли кратък,
след него напред ще вървим
и с Царичина ще продължиме нататък.

Шеснайстях милиона лева
похарчени за Царичина,
са дребно,мъничко вземане,
направо са нищо,

пред стотиците милиарди долари,
пред Глупостта Свещена на академиците,
които така и не завъртяха Токамаците,
а на гладуващите глътнаха и трошиците.

Обещанието им,че чрез деветдесета
ще имаме енергия от Термоядрен Синтез-
евтина,която да работи,топли и свети,
така си остана Химера до днес.

Петнадесет години изминаха...!
На Сахаров лека му пръст,
но защо никой въпрос не повдигна
и дори на проекта не сложиха кръст?

Повдигам го днеска защото,
е тясно свързан с Царичина,
защото,да ни помогне иска и Господ,
Който Човека възлюби и продължава да го обича.

Много е кофти,когато сили не стигат,
а искаш,да се равняваш със Бог,
в нов Вавилон,нови кули да вдигаш,
света да стряскаш с поглед суров!

Защо ли никак не съм учуден наистина,
защо на проекта рухнал крайния срок,
сложи начало на Феномена Царичина
и в него изцяло намеси се Бог?

Бог не беше ядосан,
но много Го заболя,
от творенията му с мозъци боси,
желаещи с Него,да се равнят.

"Дипломите не ме интересуват,
а действията на лицата,стоящи зад тях
и боли Ме,защото светът се преструва,
че много грешки огромни уж не ги е видял."

Къде беше сгрешил...?
Образ свой даде им.
Воля Свободна,
Земя,Вода и Ефир...

Огън им топъл накладе,
в сърцата им заложи Любов,
а всеки ден вижда как в свади,
да се впусне е всеки готов.

Това иде от тъмното,
където дебне ги Дявола
и ги убеждава до съмнало,
как неща лоши да правят.

Нямаше как,без Него да мине...
Красотата с какво да сравнява,
а ако за нещо говориш,без да се види,
как ще ги убедиш,да ти повярват?

И така,пръкна се Дяволът
и започна Душите,да поразява...
Всички в Храма смирено Богу се кланяха,
а в Живота от Дявола По-Дяволи станаха.

И Бог беше много учуден
и постоянно се питаше...
"А бе, тия май са наистина луди?!
Аз,дето въртя Вселените със Звездите

и Съм в Безкрая единствен.
Не виждам,как може
и не откривам начин,да го измисля,
нито по-просто,нито по-сложно,

това там тяхно второ Битие,
в този Космос единствен...?!
Кой съм Аз,кои са те?
Всичко е,вече измислено!!!

Дал съм им Свещени Писания,Философски Закони,
не ги ли изобщо четат?
На Мене ми трябват Количества-Маси Огромни,
да накарам Звездите,да запламтят...

А те там,в някаква си лаборатория
ще ми се правят на Бог!!!
По закон,не може това,да се стори!
От Мен е измислен и към Мене е строг!

Синтез от всякакъв вид
потенциали само събира,
смуче Енергия от страни,
от него Енергия не извира!

За да грейне Звезда,
Маса трябва и Гравитация,
нейните да свое недра,
да пламнат огньове и протуберанси...

Херцшпрунг-Ръсел,Главната Последователност,
Математика,Химия,Точни Физични Закони,
но основен фактор остава си Масата,
която не се побира в никакви лаборатории.

Константата на Чандрасекар
и тя е,с Масата свързана
и определя еволюцията на всяка звезда,
Дали бавна ще е или забързана.

Самият Аз кога синтезирам,
ползвам външна Енергия,
която процеса да активира
и друг начин не виждам, от где да намеря.

Тяхното безумно,абсурдно звучи...!
При разпад се освобождава.
Вредом,където се нещо руши,
Енергия излишна остава...

При метаболизма,при ядрения разпад,
при гниенето,при горенето,
при взривовете и при Смъртта,
но липсва ли Разум,идват проблемите."

-И смили се Бог и се намеси,
реши,да помогне на свободната воля,
дарена на съществата човешки,
от които Бог не беше доволен

и от техните пътища грешни.
И дойде Господ при мене и каза,
"Ще се намесваш Шибиле,положението е спешно."
а на Господ не може,да се отказва.

Но за днес май стига
и утре е ден,
в който въпрос ще повдигнем
за проекта сгрешен.-

Не се опитах,нищо да кажа,
бих с опита си само сгрешил,
логиката му беше желязна,
Шибил си беше Шибил.

                                          -4-

-Цитирам текста дословно.
"В продължение на две годишния експеримент,
не можахме,да получим отговор,
на нито един от повдигнатите въпроси."

На това как му се вика приятелю?-
Не звучи оптимистично никак.
-Не може,само с чакане,
Историята напред да се тика.

Ако предците наши така постъпваха,
много щяхме,да сме загазили,
ако чакаха събитията,сами да натръпнат,
изобщо днес нямаше,да я има България.

Хаджи Димитър и Караджата,
четата на Ботев,легията на Раковски-
на тепсия никога не идва Свободата,
за Нея винаги полагат се кости.

Априлското въстание
на нокти Европа изправи
с мотото "Не търпи въпросът отлагане!"
и направо го ребром постави!

А те не срещнали,докато копали
съществена някаква информация,
а време намирали за дребни скандали,
база на мисловната деформация.

Не ги чак толкоз упреквам,
защото погледнато в исторически план,
нещо Епохално,за да отекне,
е нужен ум индивидуален-голям.

Аристотел,Архимед,Хипократ,
Кеплер,Нютон и Айнщайн
са Велики все имена,
но никой от тях не е грубо копал.

Нека бъдем конкретни и ясни-
всички общества са логични,
Интуицията е винаги частна,
а рефлексите,за Живота нисш са типични.

Копаенето е мост за връзка физична,
за осцилация с планетата цяла.
Човекът заедно с планетата диша
и вибрира с честотата на нейното тяло.

Подобен е и въпросът с Душата,
на която с Духа връзка й липсва,
който трепти с честота непозната.
Духовният мост трептене такова изисква.

Фините апарати засичат
до два трилиона херца,
по-нататък не могат,да припкат
и остават далеч от Духовната Версия.

При Духът са безкрайни нещата...
По пътя си Той всичко постига,
при Него винаги има още нататък
и Безкрая все му не стига.

Физичното тяло и това на Земята
с нищожните осем херца вибрират,
мост нестабилен за Тайните Святи,
които са близки,а се далеч дислоцират

Енергията Мисълта следва навсякъде,
пропит е с двете Ефира
и идва момент съдбовен за Расата,
с честота нова да завибрира...

М-полето на Шелдрек да се включи
и мисълта всички да могат,да схванат,
трябва нещо задължително да се случи-
умове пъргави един до друг да застанат.

За М-полето няма спирачки,предели
нито в Пространство,нито във Време,
в него се включват общества цели,
които общия старт успешно са взели.

М-полето е като четвъртата чакра-Анахата.
То е винаги уникално,ново и бързо,
то дава оригиналния тон на нещата
и като капак на всичко,само се поддържа.

Ако всички стоят си на място,
а ти желаеш,напред да вървиш,
промени си съзнателните представи
и те реалността изцяло ще прекроят.

Към новото поведи всички останали,
където ги очаква безкрайна хармония...
Така всички от обща идея обхванати,
градим нашата безкрайно дълга история.

Абсолютната Истина не може,да бъде достигната,
защото пътят към Нея е Вечен,
защото летвата е винаги вдигната,
а Хоризонта все така е далечен...

В следващия миг Нея я няма,
Тя просто е тук и сега,
след миг в Миналото остава
и отново те чака в твойта Мечта.

Сто и дванайсет са тантристките техники,
за центриране на Съзнанието,
това е най-висшето тестване
за сакрално ниво на познанието.

Без него Животът е само извадки
от портоколния за всички ни календар.
Без своето лично Самадхи
ти просто си просяк,с Него си Цар.

Поне веднъж не скочиш ли в Центъра,
а около себе си само подскачаш,
ти си просто фалшива монета,
не познала аромата на златото.

На сто и дванайсета страница,
която се редуцира до четири,
на"Феномена Царичина" е главното му послание,
но те не видяли тази прекрасна симетрия.

На въпросът на Валентин Костов,
"Смъртта процес,състояние или етап е?"
Висшият Разум отговаря точно и просто:
"Смъртта не е Смърт,както от обикновеният човек се приема.

Не.Това е преминаване от едно състояние в друго,
както водата е вода в различните агрегатни състояния.
Тя по своя вид се променя,
но химиците доказват,

че по вид и да е различна,
по компонентност и по състав е тя една,
тоест,вода във всяко отношение.
Тъй и Енергията,в тялото или извън него в астрална,

тя пак е Енергия,
която ръководи,направлява и развива,
но разликата тука е в това,
че водата е позната,а Енергията не е

и затуй ний се появихме,
за да ви научим,как да я опознаете."
А вие скъпи ми военни знамената свихте
и се хвърлихте в атака,яко да копаете...

Ако бяхте започнали,да разгъвате схемата,
която е холограма спусната ви от Бог,
отдавна дълбоко щяхте да бъдете в темата
и Животът към вас нямаше как,да бъде жесток.

Хикса горе в ляво
е главният жокер,
означаващ холограма,
в този Космически покер.

В самата схема е показано,
как се извежда петият правоъгълник,
но от бонуси огромната база
пак не ви стигна за пъзела.

След хармонизиране на системата,
първо излиза числото шестотин шестдесет и шест,
с него започва голямото вземане,
без него загадката остава до днес.

Следва символът Божи
от дванайсет Енергийни триъгълника,
след него,безбройни възможности,
за Съзнанието с благословията Му изпълнено.

Времето искаш,да затвориш във шепи,
но То постоянно изтича през пръстите
и всичките ти надежди и спомени светли,
в Тъмното напразно те търсят...

Когато започнеш,да цениш Времето,
проумяваш Неговата безценност,
на скуката се отърсваш от бремето,
Тайни се разкриват пред тебе нетленни.

Това,което сме,не задоволява.
Това,което желаем,да бъдем,
нивга се даром не дава!
Не успеем ли,винаги другите съдим.-

Спри,почакай малко Шибиле!
Все започваме със Царичина,
а после така се отплесват нещата...
От къде извират всичките тия Истини...?

-Та-ка е,прав си приятелю мили,
но това е Тя на Царичина Тайната.
На безкрая всички закони е приютила
и не съществува друг начин за запознаване.

Аз просто интерпретирам схемата...
За това тук,на Земята съм пратен.
Реално погледнато,хиляда години за темата,
изобщо няма да бъдат достатъчни.

Тя е безкрайна,като самия Всемир...
Аз само я чеквам от тук и от там,
за нея мога,да говоря безспир,
без да твърдя,че за Космоса всичкото знам.

Това е тема без начало и край.
За Материя,Пространство,Време и Вакуум,
за Движение Вечно,що все нещо мотай...
Това е тема,която се разтяга като локум...

Разглежда огромните и невидимите неща,
подхранва на Живота гладния ум
и ако без аверсия я изложа,просто така,
покрай Царичина отново само ще вдигаме шум.

Ето я схемата развита от мен-
това е ядрото с основните Истини,
попаднал веднъж във нейния плен,
цял живот я четеш и прелистваш.

Тя просто не свършва никога...
Винаги има,какво да ти каже
и колкото по на дълбоко проникващ,
откриваш неща по-тънки и важни.

Логиката тук не е фактор.
Необходима е интуиция,
за да попаднеш точно във такта
и препуснеш напред със амбиция.

И при най- сложните задачи Пуанкаре
до резултата е стигал веднага,
а после логично и бавно сверявал
математическият усет,що му помагал.

Ако се движиш бавно,логично
и на интуиция не разчиташ,
решения как ще вземаш драстични,
Гордиеви възли как ще разсичаш?

Бъди като децата,
с Непорочно Съзнание,
в Което не властва още лъжата
и нещата ще се от раз получават.

За информацията бъди донапрен-
хигроскопичен,гъвкав,податлив кат пламък,
внимателно Лъжата изцеждай,
а Истината пази,както се съхранява във камък.-

Стана въпрос за лъжа,за деца,
та се сетих за живите Дяволи,
които,като двамата нас,
тандем здрав си създадоха.

Досещате се нали,
че за жените дума отварям,
които често сами
признават,че от Дявола са по Дяволи.

А то,така си е,
дори да не си го признават,
дяволиите заради тях все
продължават,още да стават...

Троянската война пламна заради Елена.
Заради Моника пострада си Клинтън
и без малко да бъде свален,
но се размина само с импийчмънд.

Не знам,как точно стават тези неща,
но циповете трябва да се командват,
че посегне ли към тях женска ръка,
политиката направо си загрубява.

Та нашите две дяволчета,
докато ний здравата философствахме,
реформи все правеха
и наяве живота ни преустройваха.

Двете къщи с краката нагоре
биваха често обръщани
и докато ние само говорехме,
те дейност яка разгръщаха.

С дърводелци,зидари,мазачи
поздрави често разменяхме,
корита,канчоци,бичкии прескачахме,
а обстановката се драстично променяше.

Зелена светлина бяхме им дали...
Жените от Ева насам и те опит да трупали,
макар да участват в доста скандали,
все пак те раждат живите скулптури.

Съпругът проектите само трябва да пусне,
а по тях създава тя копие-
какво неповторимо женско изкуство,
което понякога и с чужди проекти работи.

Така и за нас беше удобно.
Оставаше ни време достатъчно,
а и не нарушавахме Свободната Воля
и доказвахме го на практика.

Представете си колко мърморене
си спестявахме направо така,
защото,ако ние бяхме го сторили-
никога няма напълно доволна жена?!

Все й нещо не стига,
дори кога се доволно протяга-
иска още,око й не мига,
не знае точно какво,но го иска веднага.

Така и вълкът сит и агнето цяло.
С работа по вкус е всеки зает.
Те клюкарстват по женски за щяло,нещяло,
а ние бутаме темата смело напред.

В кабинета съм на Шибил.
Докато с компютъра приятелски си намигаме
и оглеждам лавиците с книги,
до слухът ми гласът му плътен достига

от кухнята,където остана
за малко с двете жени,
но май за слушател е хванат,
който насреща им плътно ръмжи...

Заслушах се...по негов съвет
вече свикнах,да наблюдавам,
от скоро и със заслушваме съм зает
и започвам постепенно,да проумявам

същността на човешкият ум,
способен да отсейва нещата
и въпреки смесващият ги шум,
ако си добър слушател и наблюдател,

винаги биваш наясно,
какво Природата шепне
и кое за хората е неясно.
Достатъчно е листец сал да потрепне

и знаеш,какъв ще последва го вятър.
Това умение е много полезно,
а не крия,че ми е даже приятно
усещането за паралелен живот в тебе навлязъл.

Чувам го,как с Жаки за нещо си,спори,
ако изобщо спор е възможен.
От опит знам,щом Шибил заговори,
опонента на място ще сложи.

Жаки се трудно предава,
до последно не свежда глава,
а Шибил често се заиграва
и слиза до нейни нива.

С думи прости той пресъздава,
мислите що се въртят из ума,
накрая се всеки предава,
но Жаки е упорита жена.

Темата навлиза в стадий на яка захапка...
Уж сиренето сухо го купила,
а се появила отново суроватка.
-Тези търговци са направо безскрупулни!-

-Това е нормално бе мила.-
-Млъквай,че ще взема черпака!-
През стената го виждам,как й се хили
и продължавам,да слушам нататък.

Усещам,как ще завърши всичко това.
Жаки още малко ще се кокори,
а той с духовита тънка шега
ще й устата бързо затвори.

И тя го вече усеща,
но знам,че се гласи,да гардира,
чувам Женя,като зрителка веща,
както винаги да скандира:

-Давай брат ми,ха да те видя,
аз съм с Жаки,има много суроватка.-
А той поглежда мило и свидно...
-Ах,колко вий сте ми сладки.-

Знам го,че знае,че слушам
и нетърпелив съм за края,
знае,че смях ме вече напушва
и започва речта си да вае.

-Значи вие искате сирене сухо,
а знаете ли,че има закони в тази Вселена,
за които виждам сте глухи,
но след малко ще ви осени Просветление.

Колкото мъжът да се изтръсква,
По четвъртия закон на Нютон,ако схващате,
жената колкото и да се подбърсва,
последната капка си пада винаги в гащите...

Е,как тогава сиренето да няма суроватка?-
Заръкоплясках и се захилих на глас.
В кухнята шум от физическа схватка,
хепиенд стандартен за всичките нас.

След малко в рамката на вратата
се появи ухилената му физиономия.
-Е,как се справих приятелю?-
Беше класика,направо симфония.

Дойде ми като мехлем за Душата.
-Жени,какво да ги правиш?
Тези малки,мили закачки
на всички се добре отразяват,

но да се захващаме за работа.
Значи,заформя се четворката в асоциация Феномени,
Кекеманов,Сираков,Петрова и Стаменов,
всички от обща идея сплотени.

Царичина се подготвя доста отдавна.
През шейсет и четвърта Бети и Бари Хил...
Тогава доста случаи станаха,
но пресата не ги отрази.

Никой вярната посока не хвана
в този Заплетен Космически Лабиринт
и още си мислят,че кълбото на Ариадна
така непокътнато си стои.

Експериментът с възрастни не успя,
но като опит беше полезен,
защото едно малко момче с неопетнена Душа,
от Лабиринта успя,да излезе.

Много Енергия бе хвърлена.
Тя напразно не се пропиля
и когато Царичина беше захвърлена,
остана резервният вариант.

Възрастните да проникнат в Бездната не успяха,
защото Съзнанието им бе раздвоено,
бе го докоснала вече лъжата,
а Истината,в килера стоеше смутено.

Самото име Царичина
съчетава в себе си две поколения,
така,че ако царят все не успява,
синът ще има прозрения.

Багерът блокира,изключен от Горе,
просто не ще,да работи.
Стреснато всички се чудят,защо ли,
къде се  дяна всичката мощност?

Непознатото кога ни докосва
и не можем,да го проумеем
и остават без смисъл всички въпроси,
се ражда човешкото суеверие.

Религията е най-близката Истина
до същността на нещата,
но всичко е винаги относително,
затова са религиите безброй по Земята.

Истинската Религия липсва.
Заключена е на тъмно в килера.
Лъжата прави,каквото си иска,
а Истината често бива разстрелвана.

Има точно закони,
но и те флуктоират
и са само малки опори,
от които Истините извират.

Няма нищо фиксирано,
всичко жадува Хармония,
няма бъдеще,минало,
а само възторзи и стонове.

Казах Хармония и уточнявам-
ако Разумът липсва,
Порядък с Хаос кой ще сравнява?
При глухите е винаги тихо.

При слепите всичко е слух.
При стандартните всичко е степен.
Мярка единствена е Вечният Дух.
Който във всичко е вплетен.

От Вечната изграден Праматерия
по нежна от всички Сърца и Души,
по-мощна от всички Енергии,
Той във всеки атом трепти.

Той е основният корен,
що дават смисъл на Разума,
крайъгълен камък,точка опорна,
от Него всичко е произлязло,

и постоянно при Него се връща.
Кукерите с маски и хлопки огромни,
когато гонят Злото от къщите,
ни приканват,Духа да си спомним.

Кики на Наплатанова
и Роро на Логинова-
четири буквени имена,
отново с четворката даване-взимане!

Освен схемата,в цялата книга
рисунките са точно тринайсет,
всичко е от четири проникнато,
четворката е във всичките станси.

Редуцираните с рисунките страници,
отговарят на цифрата четири точно
и всичко така е стъкмено,направено,
че да се замисля,човек да започне.

В редукцията участват
точно четири цифри-
едно,три,четири и девет и пасват
и се обръщат и вникват,

в тази дълбоко пазена тайна,
която само е тест,
дали може Човекът,да разгадае,
от Космоса подаден му жест,

прикриващ Истини Извечни и Трайни.
Дошло е Време Разделно.
Отразено е точно във календара
и е подчертано толкоз пределно,

че жал ми става за дипломираните отворковци,
що боравят с технологии сложни,
а бъркат цвеклото със моркови
и не са даже разтревожени.

Погледнете четвърти Април две хиляди и втора.
Дата,като дата,като всяка останала.
Да,но не,за нея имам,да ви говоря,
защото тя на ръба е застанала.

Времето съдбовно разделя
на До и От,
премахва граници,разкъсва предели
и дава новия Вот

на Човека на Новото Време.
Година четвърта,ден и месец четвърти.
Ден Велик,Ден на Безвремие
е този Велики Четвъртък.

В датата всичко е четири,
казано шеговито,всичко е шест,
точно и ясно,направо те светва,
но никой не вижда знака до днес.

Четвърти Март хиляда деветстотин седемдесет и седма.
Цялата дата е редуцирано четири.
Смъртта Сърцата разби,Душите ни стегна,
а за Свищов се превърна в дата заветна.

Две хиляди и първа,четвърти Април.
Царя пристигна,да управлява-
не успя,глупости безброй сътвори,
защитили само лични облаги.

Две хиляди и трета,четвърти Април.
Отново Свищов,отново попарен-
дванайсет дечица във водите на Лим,
в автобуса потънал се удавиха.

Много пъти Съдбата знаци ни дава,
че не е нещо наред,
че нещо трябва да се направи,
преди да поемем отново напред.

В  живота на всеки има безброй съвпадения
и те не са никак случайни,
а знаци водещи към Просветление,
но хората към тях са нехайни.

Много хора се питат:
"Що е това,Просветление?"
По места Свещени се скитат
а все няма и няма прозрение.

За обяснение няма измислени думи.
То просто Е!
Към Него не водят летища,пристанища,гари и друми.
То е като дете.

Детето не познава света.
Смее се,радва се,тича,
всичко прави просто така,
играе,не мисли,просто обича.

Така,че не станеш ли като дете,
към което всички ръце да протягат,
Царството Божие не ще разбереш
и Просветлението все ще ти бяга.

Влезеш ли Там,просто го изживяваш
и отстрани всички го виждат.
Няма те тук,а със сила всички даряваш
и те на тълпи към тебе прииждат...

Не мислиш,а просто Си.
Интуитивно живееш в нещата,
но ако мислиш от себе си ти
да се скатаеш в мечтана Нирвана,

да изчезнеш просто така във мъглата,
жестоко се лъжеш,жестоко грешиш.
Що за еволюция е това бе приятел?
Абсолютен покой няма,всичко се вечно върти...

Нирваната е движение към възход,
изпълнен с неизразимо блаженство.
Тебе те няма,но ти си отново на ход,
тебе те няма,а си от всички приветстван.

Разумът е проявление.
Той не е пустолат,нито е форма.
Той е Вечно Движение...
Той е Вечна Реформа!

Най-Мощна,Фина,Възходяща Енергия.
Тебе те няма,но Разума отново си ти.
Всичко е точно премерено,
обратната връзка те вечно върти.

Разумът е обърнат навътре,
изключил зрението,слуха.
Беззвучна Интуицията ти тътне...
Разумът е проявление на Духа.

Външното е рефлекси,инстинкти,
присъщи за живота от нисшите сфери,
в себе си не успееш ли,да проникнеш,
Животът ти е преминал пред заключени двери.

Реката се разтваря във океана,
но реката нивга не свършва
и с Човека същото става
и той като нея все се завръща...

Няма начало,край се не вижда,
напразно недей се озърта.
Животът на вълни към тебе приижда...
Разумът нивга не свършва.

Смъртта е илюзия,като Живота.
Тя е летва,която трябва да се прескочи.
Смъртта ти вдига нивото.
Тя е кръстопът,който насочва.

Защо мислиш е изтривана информацията
от звуконосителите при Ванга веднага?
На новата техника заради стандартите
трябва ли живият ум да запада?

Разумът постъпва така,
защото всичко е относително,
тези дрънкулки записват само слова,
а трябва на момента,да се открива Смисъла.

Ще започна новият казус по от далече,
какво например са Феномените?
Царичина,Ванга,Петьо Ангелов вече.
Без тях няма как,да настъпят промените.

Още по-трудно е,да се обяснят.
Те са клетъчната памет на Еволюцията.
те са всичко станало досега.
Те са горивото на революциите.

Информацията не може,да се изтрива,
постоянно се всичко записва,
всяка клетка я всмуква,попива
и на място я точно курдисва.

Всички езици,мъртви и живи,
дума по дума за запечатани
и от тях истини грозни,красиви
Феномените днес разпечатват.

Всеки човек притежава
памет за всичко до тук станало,
но не всеки успява,
да я чете,макар,че му е дадено.

Толкова младо момче,
а знае толкова много езици,
просто Петьо Ангелов
в паметта е успял,да надникне.

Вляза ли в Пространство на Безвремие
и на мен ми говорят всички езици,
от тях съм много информация вземал,
там тя от Нищото лесно изтича...

Там двата свързват се свята,
еднакви преследват се цели,
няма неща непознати,
Космоса в тебе губи предели.

Безвремието как да ти обясня?
Навсякъде,всичко е относително!
Да вземем например един океан.
Ако наблюдаваме и сме достатъчно бдителни,

виждаме как вълна след вълна
линейното време отмерват,
а океанът все остава си цял
в своето Величие и Безвремие.

Като цяло той линейно е Време,
като елемент от планетата,
за него самият тя е Безвремие,
около Слънцето заета със шетане...

Главното Безвремие обхваща
всички явления,процеси и същности.
В тях ли си,всичко ти схващаш,
В едно се сливат Минало,Настояще и Бъдеще.

Болка и цяр
са слети в едно.
Просяк и цар
тропат хоро...

Подобно при подобно отива.
В операта пеят певци...
Театърът в смях и плач се залива...
Вятърът гони вълни...

Единство и борба,
сходство и противоположности.
Безкрайно е пъстър светът,
с безбройни възможности...

Болен здрав носи...
Просяк цар поучава...
Все екзестенциални въпроси...
Все се руши и все се създава...

Съберат ли се мъжът и жената,
очаква се раждане.
Милиони Дяволи през канала в стрелата,
хукват, Живот да разсаждат...

Има двуполови същества
и растения има много такива,
но защо Човекът,който е на върха,
е разделен на две половини?

Как да бъдеш силен и твърд,
а същевременно нежен и мек,
две крайности как да се съберат?
Ако си мъж и жена,как да бъдеш Човек?

Как да обичаш
и за какво ще трябва да мразиш,
към кого с радост ще тичаш,
кого ще закриляш и пазиш?

Това не устройва Разума.
Той вечно експериментира,опитва...
Чрез щастието,мъката и сарказъма
се високо издига и надолу полита...

Така Той движи прогреса напред,
с мъжките рамене и женските ханшове,
от устрем върховен обзет,
прескачайки върхове,пропасти,пропускайки шансове.

За всяка проява на чувство
е необходима дистанция.
Без фокусиране няма изкуство.
В Живота никога няма гаранция!!!

Ако нос в огледалото си плътно забил,
как ще си видиш анфаса?
Да си сигурен,че това си наистина ти,
отвред си огледай Душата...

Любовта и омразата
в танц между мъжът и жената,
сътворяват,извайват оргазъма
и отпечатват чувства най-святи.

Без всичко това си аморфен.
Няма Емоции,няма го Хъса.
Не галещ,не погален,стъписан,смутен,
жив,но само присъстващ.

Мъжка глава в женския скут-
сюжет достоен за художници,скулптури и поети,
на Разума маяк и статут,
спомен и блян за едно малко напъпило цвете.

Коментарът оставям на вас.
Има за какво, да се позамислите...
Щастието е винаги Свобода
и в шепи не можете,да го стиснете.

Знам,ще продължите,да питате,
но за сега аз съм до тука.
Ако Царичина получи развитие,
с удоволствие ще продължа,да разсейвам вашата скука.

              

          05.12.2005г.-04.04.2006г.
                        с.Обединение