Отлагане на Апокалипсиса

                         Книга 6 глава 1

Знам,че някои,които

продължават все още,да ме четат,

просто си мислят,

че това е поетичен роман.

Не скъпи приятели!

Това е отрязък от Времето,

който ние създаваме,

стъпили му на стремето...

Още малко остава

и когато резултатът изплува,

всички ще повярват тогава,

че Механизъм такъв съществува.

По-мощен от всички централи,

от всякакъв вид и порядък,

които морално са багажа издали,

изцяло,до край,без остатък.

На това писание четете Словата

и дните отмятайте педантично,

на Изборите до определената дата,

Момент за Съдбовно Обричане!

Вие сте водещите на Ритуала!

От Вашият Глас зависи,Чудото да се случи

и на Планетата ни от Енергия напращяла,

жадно вимето да засмучем.

В Духовните книги го пише,

че вече Времето приближава,

че позволението е дадено Свише,

да скочим в Нова Октава!

Еволюцията никога не е спирала

и ние,ако не го разберем

в нашето глупаво автостопиране

заедно всички ще мрем.

Ще ни се скършат мечтите,

ще ни приключат мераците,

ще изчезнат ни и следите

по всичките дистинации.

Сбъркаността на колективното мислене,

ще убие на Живота Илюзията,

в Хромозомите ще се разпадне Смисълът

на Гените,който и сега ни създава трудности.

Заради вас дърпам с ярост въжето,

на пожар камбаната бие,

но пожарната е цялата по адреси

и ушите ни няма кой,да измие.

Простете ми приятели,

че по някога използвам

малко по-силни метафори

и създавам позиции неизгодни.

Не го правя нарочно,

не съм по природа такъв,

не се правя на Господ,

не залагам подмамваща стръв.

Обстоятелствата понякога са такива,

в съдбовни,настръхнали времена,

в които не станем ли смели заложници,

зейва пред нас Пропастта.

Неутралитетът днес е предателство,

към нас самите,към бъдещите поколения!

В наши ръце са главните обстоятелства

за всички бъдещи представления.

Иска ми се всяка Душа,да погаля,

на всяко сърце нов ритъм да дам,

Бурята да не може,да ни поваля,

да устоим и на най-мощният Ураган...

Затова от толкова време все ви говоря,

за сплотеност и мислене общо,

затова всеки да каже,какво и как да го сторим,

да създадем Ново Съвременно Оборище.

Да прегреят социалните мрежи,

да гърми гласът ви от тях,

тогава Мафията ще спре,да се ежи

и от нас ще я побият тръпки на Страх!

Заедно само сме силни,

насипни просто сме прах,

за който усилия не трябват обилни,

да бъде издухан в поредният Крах...

Не ви говоря само за нашата нация!

Светът е изправен във изнемога,

пред Съдбовно Историческо Плащане

за Грешките към Нашата Майка-Природа!

Когато сте готови,аз съм насреща,

да забием новият Стожер,

да овършеем новата леща

на гумното на Новото Оборище в Рожен!

За въжето на помощ иде ми Талев,

от към Дунав Радецки изсвирва

и "Гласовете ви почвам,да чувам"

след кукуригането на петела с гребен навирен.

Задава се нашето дълго чакано утро

и ми се иска този път котката черна,

нашите Надежди да не може,да срути

и да ни обърка посоката верна.

Нататък,за да разберете,

накъде историята ще се насочи,

ще трябва,да свърнете малко назад,

при главите,които прескочихте.

Защото петата книга с пет е глави

и със две побликации.

Повторението на първа глава,беше шега,

която бе за вас предизвикателство!

Кака се ожени в трета глава,

в четвърта Шишо в съюз с Бога и Дявола,

ви подхлъзна жестоко,с размах,

а вие за жалост не се справихте.

Така,че да разберете

сюжетната линия нова за Кака,

въпросната книга ще се наложи,да прочетете

и с фабулата да нямате проблеми нататък.

Без проблем,не съществува Българска Работа,

ние сме майстори на Проблемите,

а защо проблемът при нас станал е,

за всеки нека да бъде преценка на собствено мнение.

Чужденците изобщо нищо няма

да проумеят в Нашите Български Работи...

Кой е Героят,кой е Злодеят в поредната Драма,

само ние Българите способни сме,да узнаем.

Те далеч са ни от Колорита,

който разгръща Дивни Пространства,

затова на доверие с Фолклора ни скитат,

Който из Космосът ги води,да странстват...

Далеч са от перипетиите на Кака,

но напъват от вред,от всички страни,

на Нашето Напъпило Цвете да дишат от Аромата

и да ахкат пред Нашите Български Красоти...

Ще ви дам един истински пример,

за Нашият Български Колорит,

който пред очите на цял Свищов е преминал

и за който старите Свищовлии може,да питате.

За Данчо Цветето дума отварям.

Талисман и Кадем за целият град,

днес превърнат в Реликва за Вяра,

за това,колко Красота броди по Белият Свят...

Без Него мач не можеше,да започне,

без Него сутрин цветята не можеха,да се отворят,

без него Свищов подредена щеше,да бъде кочина,

в която Красотата трудно говори.

Колко кметове са кметували

не знам,по Данчово Време?

Потъва в забрава тяхното съществуване,

а Легендата за Данчо е още на стреме.

Никой милиционер

не смееше бележка,да му направи,

от където и Данчо цветя да бере,

с които на стадиона да се представи...

Той не ги береше просто така,

за някого да бъдат набрани,

в букета влагаше Чувства,Душа,

от които после всички бяха люляни...

На пистата щом се покажеше,

целият стадион щтръкваше в Мексиканска вълна,

съперника готова мигом,да смаже!

На всички тифози в Небесата литваше им Духът...

Той нямаше кабинет,ни канцелария,

офис му бяха всичките улици...

"Сред хората"по-голям беше от царя,

на практика на Горки историите разбулваше...

Такива сме ние,големи чешити...

Трудни за разбиране от Великите Сили?

От тях по-добре История можем,да пишем,

която с дипломация те после да скриват.

Данчо е Нашият Йовков Люцкан,

Който от Отвъдното Ярко ни Свети

и е прошепнал на кмета Генчо,че е призван,

да разпръсква Аромата на Нашето Напъпило Цвете...

Хвала му на настоящият кмет,

вече и на него му викат Цветето,

той занимава се с по-мащабен проект,

целият Свищов в Цвете превърнал е Генчо!

Духът на Данчо яко го е захапал.

Вредом сади Дървета,Цветя,

на всяко празно място сложил е лапа

и по начин красив възражда града...